Рядко се наблюдава този особен феномен – в началото да е тъжно, а в своя край направо жалко. Политикът, заемал най-висшия държавен пост – на председател на Народното събрание, днес да окарикатурява себе си чрез собствената си безполезност.

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто е израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено. 

Евродепутатът Александър Йорданов, член на фракцията на Европейската народна парти, доайен в СДС, партньор на управляващата ГЕРБ, е един от много примери за самозабравянето в политиката. За онова състояние, в което тези хора, изпратени във властта, започват да вярват, че могат да се саморазправят с всеки, който не е съгласен с тях. 

„ДАДОХ ИНТЕРВЮ НА КРАЙНО НЕВЪЗПИТАНА ЖУРНАЛИСТКА, ЗА КОЕТО СЪЖАЛЯВАМ. Повтаряше като развален грамофон няколко опорни точици. Поведението й бе на махленска клюкарка. Но няма как, уважавам Националното радио и заради неговите слушатели приех да отговарям на тъпите й въпроси“, написа Йорданов в своя профил във фейсбук (и след обществения отзвук го изтри). 

Повод за коментара му е интервю, дадено пред Силвия Великова за неделното предаване на БНР „Политически НЕкоректно“. Освен това г-н Йорданов е показал своите умения по стил. И е добавил още един коментар:

„Лайкучката не хапе, а ухае!“ - казал го е поетът. Има журналистки, които ни убеждават, че не е така.“

Онзи Александър Йорданов, който в началото на 90-те години изрече „днес е хубав ден за българската демокрация“, през 2020 г. привлича общественото внимание не с работата си на евродепутат, общественик или изявен литератор, за какъвто се има. И влезе в серия от простотии, които все повече затвърждават усещането, че живеем в общество, в което простащината е институционализирана на всички нива. И от много време насам това е нетърпимо. 

Това е същият този Александр Йорданов, който преди години бе един от символите на новото време. Тогава, когато новата българска демокрация живееше в розова мъгла и преживяваше своя най-романтичен период. Същият преподавател и общественик, който се втурна да създава висше училище в Перник - Пернишки Университет по Телекомуникации, Компютри и Архитектура, останало известно със своята абревиатура, но не и с академични постижения.

Същият евродепутат, който изпадна в словесна агресия срещу журналисти в Брюксел, отишли да задават въпроси на главния прокурор Иван Гешев. „В абсолютна простащина изпаднахте, я съ дръжте културно, бе!“, кресна тогава литераторът. Демократът Александър Йорданов, който нарече протестиращи граждани „лумпени и простаци“. 

Днес Александър Йорданов смята, че са му задавали тъпи въпроси. Само защото се засегна от въпросите, които му задава Силвия Великова за състоянието на СДС и неговата емблема - синьото лъвче, взето на концесия от ГЕРБ.

Работата на журналистите е да задават въпроси. А когато някой смята себе си за толкова умен, защо отговаря толкова тъпо? 

Затова е и интересно ще има ли реакция от страна на Европейската народна партия? Какво мислят останалите български евродепутати? Одобрява ли подобно поведение ръководството на СДС? Както и това на партньора ГЕРБ. 

Всъщност отделихме време за ЕДИН КРАЙНО НЕВЪЗПИТАН ЛИТЕРАТОР. А на всичкото отгоре и страхлив. Защото бързо изтри своите публикации. За което може само да го съжаляваме. Но това е, в което се превърна и самото СДС – хранилка за простаци.