Убийството на водещия ирански ядрен физик Мохсен Фахризаде разкрива последния писък на военните технологии. Простреляла го е картечница, управлявана от спътник с помощта на изкуствен интелект. Атентатът е пример за многократно увеличените възможности на диверсия в противниковия тил. Единадесетте бодигардове, с които ученият е пътувал близо до столицата Техеран, не са го спасили.

Тези подробности разкри контраадмирал Али Фадави, заместник-главнокомандващ на елитния Корпус на гвардейците на Ислямската революция, предаде Франс прес.

Картечницата, която е била монтирана на пикап марка „Нисан“, е  имала „високотехнологична камера с изкуствен интелект“, която разпознала лицето на Фахризаде и изстреляла 13 патрона по него. Съпругата му, която е била на 25 сантиметра от него, не е улучена. Шефът на охраната на физика е бил убит от четири куршума, когато се хвърлил върху него да го предпази с тялото си.

За да открие целта си, устройството е контролирано по интернет чрез сателит. Атентатът е извършен на място, където нямало хора.

Иран обвини Израел в убийството на Фахризаде. Израел отрича. По-рано обаче министър-председателят Бенямин Нетаняху беше назовал поименно Фахризаде като архитект на иранската програма за създаване на ядрено оръжие, чиято главна цел би била израелската държава.

Междувременно иранското министерство на петрола е получило за задача да подготви съоръженията за износ да заработят пълен капацитет след 2 години на подновени американски санкции. Тях Иран дължи на президента на САЩ Доналд Тръмп, който през 2018 г. извади страната си от международната ядрена сделка с Иран от 2015 г.

Новоизбрният президент на САЩ Джо Байдън, който трябва да встъпи в длъжност на 20 януари, обеща да върне страната си в сделката, ако Иран започне отново да изпълнява всичките ѝ условия. Ислямската република постепенно се оттегли от изпълнението на ангажиментите си след решението на Тръмп.

През миналата седмица иранският парламент прие, а Съветът на пазителите одобри закон, който изисква страната да не допуска повече до ядрените си съоръжения международните инспектори, докато поднови обогатяване на уран до нивата преди сделката. Външният министър Мохамад Джавад Зариф каза, че правителството ще се подчини на този закон, макар да не го харесва, и че той не е необратим – може да бъде отменен, ако САЩ се върнат в сделката, а европейските партньори на Иран изпълнят обещанията си да подновят търговията с него.

Израел беше против ядрената сделка с Иран, в чието договаряне САЩ участваха активно при президента Барак Обама, предшественика на Тръмп. Наблюдатели видяха в убийството на Фахризаде опит да бъде нагнетено напрежение между Вашингтон и Техеран, което да не позволи спасяването на ядрената сделка.

Иранският президент Хасан Рохани.   Снимка АП/БТА

Президентът Хасан Рохани, цитиран от ирански медии, припомни днес, че страната му е изнасяла по 2 милиона барела суров петрол на ден, преди САЩ да напуснат ядрената сделка. В момента Иран изнася по 300 000 барела на ден в сравнение с 2,7 милиона в експортния пик на 2018 г.

Прекратеният износ изправи ислямската република пред икономически затруднения, които предизвикаха масови улични протести против режима на аятоласите в края на миналата година. Властите ги потушиха с кървави репресии, в които според международните агенции са убити над 1000 души.