Днес - на 28 ноември, Украйна почита паметта на загинали по времето на т.нар. Гладомор - буквално милиони уморени от глад във времето на сталинската репресивна система в страната. Денят се отбелязва всяка четвърта седмица на месец ноември. Украинците у дома и по света традиционно запалват на прозорците си свещ в памет на невинните жертви. 

През 2020 година се навършват точно 87 години от началото на шокиращите резултати на колективизация на земеделското стопанство, чрез която съветската власт обрича на глад населението на огромна част от западната страна на империята. Според всички историци обаче - най-пострадали са именно хората в Украйна и местата населени с етнически украинци. 

Именно по тези места се използва и терминът - Гладомор, който, вярваме, говори сам за себе си. Освен него често са използвани и изрази като "Украински геноцид" и "Украински холокост". 

И до днес историците спорят дали Гладоморът е дело на умишлено ликвидиране на милиони хора или просто част от изключително недалновидната земеделска политика на лидерите на Съветския съюз, начело, разбира се, с Йосиф Сталин. 

Историята накратко

Още през 1928 година правителството в Москва дава началото на първия петилетен план. Основна мярка в него е т.нар. колективизация на земеделската собственост. Украинците, които към този момент имат изключително висок процент на частна собственост по отношение на земите си, не се подчиняват така лесно като другите окупирани териториии. 

Селяните, повечето от които дълбоко ненавиждат сталиновата колективизация, масово отказват да влязат в колхозите. На преден план изскача определението "кулак" - противопоставящи се на грубата намеса на СССР семейства и общности. Само за годините между 1930 и 1931 година над 300 000 украинци са дефинирани като "кулаци" от съветската власт. Наказанието - депортация. 

Междувременно става ясно, че Украйна произвежда повече от половината зърно в цялата империя. Така през 1932 година специално постановление задължава Киев да предава 44% от собствения си добив на Москва за преразпределение. Прието е наказание за всяка кражба на "обществена собственост", под което се разбира дори най-малкото присвояване на зърно - смърт. Малко по-късно тежката мярка е все пак променена, като в постановлението пише, че смъртната присъда се отнася само към цели кулаци, докато към единичните случаи би трябвало да се отнася единствено затвор. За 10 години. 

Както става ясно - СССР не успява да събере исканата квота до края на октомври на същата година и адът на земята се отприщва за украинските кулаци. На следващата година за издадени 103 000 присъди, като към момента историците са потвърдили почти 5000 смъртни присъди, почти 30 000 присъди за по 10 години и над 50 000 души с други наказания. 

Така в Украйна пристига бригада на смъртта, ръководена от един от най-големите сатрапи, с които Москва разполага към този момент. Другарят Вячеслав Молотов. 

Той, разбира се, взима нещата в своите кървави ръце и издава декрет, според който на всяко село, в което има обвинени кулаци, трябва да му бъдат отнети зеленчуци, картофи, цвекло - всичко, което служи за прехрана. 

Буквално дни по-късно идва нова заповед - забрана за внос на стоки и храни в селата, които не са изпълнили квотата по изпращане на зърно в Москва. Конфискува се откритата стока, крадат се пари, забранява се търговията. Разбира се, за целта СССР и неговото ръководство използват любимите си ударни бригади, предани комунисти, които извършват редица ужасяващи престъпления по пътя си. 

Украйна се превръща в лагер на смъртта. 

Но не, ужасът не приключва. Плодородната украинска земя е опустошена, а властите в Москва отричат. Изненада. 

Забраняват достъпът на чуждестранни журналисти, стигат дори до там да прибират бягащите деца по из сиропиталища, където отново не ги хранят и те умират от глад. И там. 

Когато ужасът става неконтролируем "благородната" московска мисъл отпуска едва 320 000 тона зърно. Все пак - износът от Украйна не спира.