Малта е малка държава с грандиозен принос за историята на човечеството. Добре известно e значението на битката при Виена между християнството и османските орди на Сюлейман Велики. Не по-малко съдбоносна в същия 16-и век е битката за остров Малта, спечелена от шепа тамплиери, дръзнали да се противопоставят на 15-хилядна мюсюлманска армия. Тоталното поражение на враговете на кръста слага началото на края на Златния век на империята. Разгромът спасява християнството. Смъртта на 300 тамплиери - бели рицари, променя хода на историята завинаги.

Но това е било преди много време. А героичните дела в 50-годишните футболни премеждия на „червено-белите” се броят на пръстите на двете ръце. 

Малта винаги е в последна урна

на жребиите и винаги е смятана за тотален аутсайдер. Но пък "соколите" са много доволни, когато успеят да постигнат дори частичен успех. Правили са го впрочем и срещу България. През 2005 г. квалификационен мач за световно първенство, игран в Ла Валета, завърши 1:1 и досега минава за сериозен български срам.

На първо четене България няма никакви основания да се притеснява за мача в неделя. 5:0, 7:0, 3:0, 4:1, 6:0 - това са резултатите от мачовете между двата отбора, играни на наша земя. Победите винаги са били убедителни, а общата голова разлика 25:1 е показателна за разликата в класите, както гласи клишето.

Такава е обстановката на мач от Висшата лига на Малта

Тази предистория дори не е толкова унизителна за гостите, защото те имат в своя актив четири от десетте най-големи загуби в историята на европейските квалификации. И дълго държаха рекордът от 1:12 в един исторически мач срещу Испания през декември 1983 г.. Всъщност ако с нещо Малта е влязла

във футболната история

то е точно с този срамен момент за играта. В резюме: Малта и Испания жестоко се подиграха на Холандия, завършвайки помежду си точно с резултата, който класираше Ла Роха на финалите във Франция през 1984 г. И за да се докаже, че във футбола много често справедливостта е само пожелателно понятие, испанците, вместо да получат възмездие, спечелиха в Париж сребърните медали.

Оттогава ФИФА и УЕФА въведоха правилото последните двубои винаги да се играят по едно и също време. Но лошите навици и до днес преследват малтийските „соколи”. Някак неслучайно седалищата на много от големите букмейкърски къщи са с регистрация в Ла Валета Малта. Доста подозрително, например, прозвуча победата на Малта над високолетящия тим на Армения с 1:0 в Ереван.

Внимание - коефициентът за победа на Малта бе 12, а за точен резултат - 40! Това на запознатите с материята говори много.
Но ще бъде крайно несправедливо всичко с марката на малтийския футбол да бъде вкарано в графата съмнение и задкулисие. Поне един факт показва категорично, че в този момент Малта може да остане опасна при подценяване.

Треньор на отбора е най-успешния специалист

в цялата история на националния им отбор - Пиетро Гедин. Като съвсем прохождащ в професията, италианецът получи през 1992 г. първото си назначение точно в националния отбор на Малта. И тогава работата му постави аутсайдера на историческото най-високо място в ранглистата на ФИФА - №67. Това се дължеше на няколко сериозни резултата - епохална победа над Естония в Талин с 1:0 и равенство у дома с Чехия. Това се случи в същата квалификация, която за нас завърши с триумф на „Парк дьо Пренс”, довел пък после лудото американско лято.

Треньорът Пиетро Гедин

След Малта, Гедин дълги години бе асистент в националния отбор на Италия. А в последните седем, преди завръщането си на острова на тамплиерите, в националната женска „скуадра адзура”. На 63 г. Гедин няма какво да доказва повече, но след бомбата в Ереван вече никой не го подценява. Точките са от голямо значение и специално за България и Норвегия грешна стъпка срещу Малта ще е равна на "сбогом Франция 2016".

Долу-горе по същото време от годината през 2005-а, България спечели срещу Малта с 4:1, но близо 40 минути резултата бе 0:1 за гостите. А в състава на нашите все още бе Димитър Бербатов! Минутите си течаха неумолимо, а тогавашният селекционер Христо Стоичков хвърляше в боя и последните си офанзивни резерви. "Лъвовете" завършиха мача само с един типичен защитник. А страхът от повторение на тази драма и днес витае във въздуха.

Тимът на Малта изглежда лесен, но трябва да си достатъчно силен

Преди 18 месеца българите бяха в стихията си и пометоха "рицарите" с 6:0. Безапелационно, като игра на мишка с котка. Всичко тогава бе по учебник. Лошото е, че сега нещата психологически, а и в спортен аспект са коренно различни. Също толкова лошо е, че благодарение на БФС и високите цени на билетите, гостите ще си бъдат като у дома. Две-три хиляди зрители максимум ще запалят у себе си националната искра след зрелището Кличко - Пулев в нощта преди футболния сблъсък.

Малта се държа достойно срещу Италия

Видя се отчетливо преди месец, че националният ни отбор е в доста лошо състояние, за което си има сериозни причини. Без съмнение в неделя може да стане трудно, защото Малта, за разлика от нашия състав в Норвегия, изглеждаше доста прилично срещу Италия в Ла Валета. Домакините създадоха дори голови атаки. Това вече е повод за безпокойство, защото по принцип Малта не минава центъра. Сега в състава на противника липсва голямата звезда Мифсуд, който единствен си позволява да играе с топката по-продължително. Другите са научени само да я отбиват.

Ще е просто смешно, ако на някой друг играч на Малта се прибави някаква значимост. Повечето са момчета от местното „несериозно” първенство, двама-трима се водят легионери. Играчи, чийто имена дори журналистите няма да си направят труда да запомнят след като мачът отмине. Но такива отборчета играят винаги за историята. И чакат своя голям миг. Ще треперим да не го дочакат в София.