Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Би било пропусната възможност, ако подготвяните изменения на конституцията не разгледат въпроса за съдебната отговорност на главния прокурор.

Това е едно от заключенията на Венецианската комисия за т.нар. чернова на нова конституция на България, предложена от ГЕРБ. Становището е изготвено по искане, отправено от председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. То е междинно и е прието по спешна процедура на 20 ноември. В него се разглеждат предложенията за реформа в съдебната власт и прокуратурата, но и глава по глава предложенията на ГЕРБ за нов основен закон. В първата част на документа се казва, че част от измененията могат да бъдат направени и от обикновено Народното събрание. 

Припомняме, че лично премиерът Бойко Борисов се обяви за "рестарт" с приемане на нова конституция след свикване на Велико народно събрание. С тази заявка премиерът даде и друга - че щом се събере нужното мнозинство за свикване на ВНС в настоящия 44-ти парламент, ще подаде оставката си. За целта са нужни поне 160 гласа, събирането на които без БСП или ДПС е математически невъзможно.  

ГЕРБ успя да събере 120 подписа за внасяне на "чернова" на нова конституция (от втория път и след редакции на първоначалния вариант, от който беше изчезнал, например преамбюлът и след възражения от коалиционните си партньори) и този проект бе даден на Венецианската комисия за предварителна оценка от управляващите.

Из доклада на Венецианската комисия: за прокуратурата

След решението от 23 юли на българския Конституционен съд, което е похвално, конституцията трябва да позволява отстраняване на главния прокурор в случай на потенциален конфликт на интереси, когато срещу него се води разследване или наказателно преследване. Комисията очаква също създаване на механизъм за независимо разследване на главния прокурор, който не му е подчинен по никакъв начин, както и за съдебен надзор над постановленията за отказ от разследване или за предявяване на обвинение, гласи представеният документ.

В случай на разследване на главния прокурор, това трябва да става от временен прокурор, който да се отчита пред орган, различен от Прокурорската колегия на ВСС. Венецианската комисия е готова да продължи работата си с България за изработването на такъв механизъм.

(Става дума за решението на КС, което постанови, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор - б.р.)

Какво още се казва в становището

Комисията оценява положително разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) и представя препоръки за продължаване на реформата в тази посока. 

Приветства се предложението за създаване на възможност за внасяне на самостоятелна жалба до Конституционния съд, както и за препращане на делата от обикновените съдилища към Конституционния съд. Това подобрява личните права.

Изразено е съжаление, че първите стъпки за конституционни промени у нас не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, че предложенията, изглежда, са били изготвени от парламентарното мнозинство без никакъв външен принос, а причините за някои предложения не са добре обяснени.

От комисията обаче са доволни, че се били привлечени към подготвяните промени толкова рано. Българските власти трябва да изяснят причините зад всяко предложение за конституционни промени и да осигурят значимо обществено, експертно и широко политическо участие в този процес.

Предложенията за промени, предвиждащи повишаване на социалните и икономическите права, са добре дошли. Но е необходимо да се поясни задължението на държавата „да насърчава раждаемостта“. Това не трябва да се използва за оправдаване на дискриминация срещу културни или етнически малцинства, или срещу жени.

Общо ограничение на правото на глас за осъдените на лишаване от свобода следва да бъде заменено с по-гъвкаво правило според практиката на Европейския съд.

По въпроса за предложението за намаляване на броя на депутатите в Народното събрание от 240 на 120 предложеният брой изглежда произволен, без да има задълбочена оценка за въздействието от подобен ход върху българската политическа система.

Предложението за премахване на изискването за свикване на Велико народно събрание за улесняване на конституционните промени не противоречи на европейските правила. Такава важна промяна трябва да бъде убедително обяснена и е необходимо много задълбочено обществено обсъждане.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.