“Не може да се опитваш да бориш епидемия с лимити.“ 

Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, който обяснява защо все още личните лекари не дават направления за PCR тест. За целта трябва да бъде подписан анекс към Националния рамков договор, но преговорите между Българския лекарски съюзи и НЗОК не се приключили. 

От думите на Маджаров става ясно още, че при разговорите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се договарят за едно, но когато от НЗОК изпратят анекса, в него пише други неща, които съсловната организация няма как да приеме. По думите му, в ситуация на пандемия, когато бързо трябва да се идентифицира кой е заразоносител, кой е болен и кой не е, трябва да може това да се прави адекватно за всички. Но това няма как да стане с поставяне на лимити от страна на НЗОК, смята Маджаров. (Досега се предполагаше, че няма да има лимити за направленията за тестовете.)

„Това няма как да се приеме от нас, защото цялото население ще разбере, че личните лекари имат право да насочват, когато имаш симптоми – висока температура, задух, кашлица, да насочват за PCR, и всички ще очакват, че ще бъдат изпратени, ако имат такива симптоми. Личният лекар на втория ден или третия ден от месеца ще каже, че няма направления и ще стане скандал, защото това изследване, макар че касата плаща за него  60 лв., на свободния пазар е 120 лв. Излиза, че за някои ще има, а за други няма да има“, посочва Маджаров причините от БЛС да не подписват анекса.

„Заради такива дреболийки още не е подписан. Ние се бяхме разбрали още преди месец и половина за повечето неща. Имаше неща, които влязоха в последната седмица. Това са предложенията да получават по 1000 лв. общопрактикуващите лекари през ноември и декември за работа в COVID условия, ще видим за следващата година, както и тези пари, които ДКЦ-тата ще получават за това, че ще разкрият COVID зони“, добавя още той.

Неясни остават нещата и с електронното направление и електронна документация. Необходими са текстове, които да регламентират, че електронният документ е валиден като медицинска документация и не е необходимо да бъде принтиран и подписван на ръка.

„Електронното направление беше важно да влезе в сила, защото иначе как личните лекари да дадат направление на пациент, след като той си е у дома. Ако ще идва до поликлиниката – всичко губи смисъл“, категоричен е председателят на БЛС.

В доста по-изгодно положение се намира електронната рецепта, която се очаква да стане факт съвсем скоро, но тя е нещо съвсем друго, уточнява Маджаров.

Той настоява и за влизане в широка употреба на антигенните тестове.

Маджаров определи като несъстоятелно искането на хора и организации личните лекари да престанат да лекуват по телефона.

„Това е препоръка на всички световни организации за борба с епидемията и е включено в заповедта на бившия министър Кирил Ананиев, която и до днес не е отменена“, твърди той.

Той добавя, че противно на обвиненията, че личните лекари не работят, именно най-много от заразените са сред тях, като има и много смъртни случаи.

„Имаме приемлив процент заразени медици на фона на световната и европейска практика. Не сме някакъв феномен“, смята шефът на БЛС..

Според него, докато у нас има случаи на линейка, която обикаля с пациент в търсене на свободно болнично легло, то в чужбина е имало случай, в който лекар спира кислорода на един пациент, за да го даде на друг. До такава ситуация в България нямало да се стигне, твърди Маджаров на фона на трагична ситуация, при която двама пациенти починаха на стълбите на болница в Пловдив, докато чакаха да бъдат приети в лечебното заведение.

Според данните на председателя на БЛС броят на лекарите у нас е 32 000, а на медицинските сестри – 36 000 – 37 000, като половината от тях са над 55 г.

Маджаров възрази и на мнения, според които лечебните заведения не трябва да са търговски дружества. Това се експлоатирало политически и се използвало с цел да не се плаща на лечебните заведения за извършена дейност, каза Маджаров.

„Преди някой казваше, че здравеопазването е безплатно, но не даваше достатъчно пари. Около 2000 г. имахме едни болници изпразнени от съдържание, апаратура, пациентите си носеха храна, чаршафи. А за още по-назад, когато ни говорят, че всичко било много хубаво – нямаше съвременна медицина. Имаше една форма на добра осигуреност с лекари във всяко селце, които, освен да те прегледат, нямаха друга възможност. Ние нямахме тези възможности, които имаме сега“, посочва той и казва, че връщането назад ще доведе до липсата на конкуренция и възможност от изкарването на по-високи доходи, а също ще породи и недобри практики.