В България от 2019 г. няма таван за размера на даренията от частни и юридически лица за партии.

Няма и забрана получатели на обществени поръчки да "връщат услуга" на политиците през такива дарения.

Прокуратурата най-често злоупотребява с правото си на разследване и задържане именно в предизборно време, което я превръща в мощен политически играч.

А за държавната субсидия, която получават партиите, няма законова уредба как да бъде разходвана, както и няма реална отчетност по пера на тези харчове.

Всичко това стана ясно от представен днес анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) на тема „Злоупотреба с държавен ресурс за партийни и електорални цели“.

Според проучването на БИПИ за публични услуги, които държавата и общините предоставят, могат да бъдат смятани цели 2443 дейности. Всички те обаче са възможност и за злоуптреби по време на предизборна кампания, макар че от организацията отчитат, че с публични ресурси вече се злоуптребява по всяко време.

И макар че Изборният кодекс забранява безплатното използване на публичен ресурс по време на избори, а Законът за политичеките партии забранява употребата на администрацията, контролът е символичен и занижен.

От БИПИ дават пример с кмет, който символично е в отпуск, докато е в кампания за нов мандат, но през това време работи администрацията, която е назначена от... него.

Забележителен е делът на държавната субсидия, която формира 80 % от общите приходи на политическите партии.

Например за 2019 г. от членски внос БСП е събрала 1,4 млн. лв., докато субсидията е около 8 млн. ГЕРБ е получила 560 000 лв. членски внос и субсидия малко над 9 млн. лв.

Анализаторите отчитат, че в Закона за политичеките партии изобщо не е записано как да се харчи тази субсидия. Налице е пълна липса на изискване за отделно отчитане на държавната помощ – по никакъв начин не може да се проследи за какво се използва тя по "пера". Има само единен общ отчет.

Но източници на финансиране на партиите и коалициите може да бъде както членски внос, така и доходи от недвижими имоти, дарения и завещания от физически лица, дарения от юридичекски лица.

От м.г. законът бе променен и партиите вече могат да получават безлимитни дарения, с малко ограничения - например да не са от чужди правителства, от чуждестранни организации с идеална цел и др.

Тук идват и два въпроса:

- могат ли пари от обществени поръчки, минали през частен субект, официално да бъдат наляти в политическия и пратийния живот?

- и могат ли да бъдат наляти неофициално?

Доскоро - заради лимита на даренията, можеше да се каже, че официално това става трудно. Имаше и забрана за дарения от юридически лица и ограничения до 10 000 дарение от физическо лице. Но през 2019 г. мина промяна, която позволи физически и юридически лица активно да станат спонсори - докато всички се занимавахме с "мъглата" с размера на субсидиите.

Според анализа на института, това отвори възможност официално и напълно законно пари да могат да бъдат превъртяни през обществени поръчки и после да бъдат финансирани партиите.

Може ли обаче да бъде въведена някакъв вид забрана лице, което спечели обществена поръчка, официално да не спонсорира партии?

Това няма как да стане - защото ще дискриминира голяма част от икономическите субекти.

Отговорът е в надзираващите и регулаторните органи, които обаче не показват воля да се справят с проблема, казват от БИПИ.

Самото законодателство - като Закона за обществените поръчки и Законът за противодействие на корупцията... (ЗПКОНПИ) са една "рехава преграда", смятат анализаторите.

А може ли по втория начин печелившият обществени поръчки да ги върне на партията? Отговорът е - доскоро само така ставаше.

По един друг широко дискутиран харч - за медийни пакети, е забележително, че в ЦИК няма единен пълен протокол от заседанията, на които даден пакет са разпределя на даден доставчик на медийна слуга (6 млн. лв .са разпределени по този начин на избори'2019 от парламeнтарно представените партии б.р.).

От БИПИ препоръчват - да съществува някакъв вид регистър, в който информацията, която ЦИК има и съхранява по въпроса, да е публична.

Като цяло от неправителствената организация излизат с препоръки към държавните и местните администрации.

Целия анализ на БИПИ  може да прочетете тук.