52,5 млрд. лв. Толкова ще изхарчи държавата през следващата 2021 г. според проектозакона за държавния бюджет.

7557 лв. Толкова пък ще ни струва средно на човек издръжката на този бюджет. За сравнение - през 2020 г. тази сума беше с близо 1000 лв. по-малка, или по 6689 лв. на човек. Разбивката показва, че най-много ще дадем за пенсии - по 1785 лв. Следват разходите за здравеопазване, за които ще се "бръкнем" с 928 лв. Следват тези за образование и социални помощи, съответно по 889 лв. и 883 лв. Най-малко ще ни струват вноските на държавата за лихви по стари дългове, културата и спорта, вноската ни в ЕС, както и селското стопанство.  

В същото време дългът ни достига до 4589 лв. на човек при едва 3300 лв. за 2020 година.

Така накратко изглежда т.нар. разходна бележка за бюджет 2021, представена днес от Института за пазарна икономика. На специална онлайн пресконференция резидентите на института - Лъчезар Богданов и Калоян Стайков, представиха своя вече традиционен алтернативен на правителствения проект за бюджет на републиката за следващата година. 

Припомняме, че проектът на финансовото министерство, който бе пуснат за обществено обсъждане в самия край на октомври и който вече е приет на първо четене в НС, е може би най-критикуваният от експерти и икономисти през последните 20 години. За разлика от предните бюджети този се характеризира с изключително раздути разходи за пенсии, социални плащания и вдигане на заплатите на над 30 администрации, генерира двугодишен дефицит от 10 млрд. лв. и предполага увеличаване на дълга до 2023 г. до нечуваните близо 40 млрд. лв. МФ и управляващите от ГЕРБ наричат проекта "бюджет за хората", докато за експертите той е по-скоро разхитителен, вкарващ страната в дългова спирала и необмислен. Според БНБ пък числата по разчетите може и да доведат до увеличение на преките данъци през следващите години, за да може да се компенсират огромните бюджетни дефицити. 

Именно поради тази причина тазгодошният "Алтернативен бюджет на ИПИ" предлага тотално различна философия по текстовете. Според икономистите на организацията техните предложения целят създаване по-добра среда за стартиране и разширяване на бизнес, за повече инвестиции, за разкриване на по-високоплатени работни места, за развитие на човешкия капитал и повишаване на производителността.

Основните акценти включват:

  • По-ниски данъци: Предлагат ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор. Заедно с това предлагат преминаване от мерки за субсидии и компенсиране на загуби към преотстъпване на данъци и осигуровки и насърчаване на заетостта и преквалификацията на работещите в нови или успешни и растящи предприятия.
  • Съкращаване на разходи и данъчни привилегии за избрани сектори: Предвиждат по-ефективно насочени социални разходи вместо предизборно мотивирани увеличения – например семейни помощи за деца с доходен критерий и насочени към нуждаещите се домакинства. Едновременно с това – премахване на субсидии и специални данъчни преференции, изкривяващи конкуренцията. Нужно е и повишаване на данъчната събираемост чрез затваряне на „вратички“ за неспазване на привилата.
  • По-ефективен публичен сектор: Предлагат повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера при две условия: явен дисбаланс и недостиг на кадри (както например при медицинските сестри) и провеждане на структурни реформи (например чрез премахване на регулации, реорганизация на дейността), водещи до оптимизация на персонала. Ускоряване на реформите чрез смели стъпки, включително например при използването на електронни услуги, което ще позволи съкращаване на разходите за текуща издръжка и заплати в администрацията.
  • По-бързи структурни реформи: От 2021 г. сме в уникалната ситуация Европейският съюз буквално да дава „пари срещу реформи“. Предлагат с подготвяния национален план за възстановяване да се заложат амбициозни и бързи реформи още за 2021 г. Това ще отвори достъпа до средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, които да подкрепят промените и реформите, а част от средствата могат още догодина да финансират мерки за преодоляване на кризата и подкрепа на бизнеса.

Намаляването на данъците – според ИПИ това би трябвало да е мярка, насочена към насърчаване на инвестициите чрез въвеждане на ускорена (100%) амортизация на разходите за придобиване на машини и оборудване. Тоест от мярката да се ползват тези компании, които инвестират в такъв тип нужди. 

Освен това се предлага намаление на осигурителната тежест с 5% за всички наети в нефинансовите предприятия. 

Насърчаване на заетостта и развитието на човешкия капитал - предложението казва, че е време разходите за субсидии за бизнеси в затруднено положение да бъдат заменени с мерки, подкрепящи и развиващи се предприятия, които ще са двигатели на растежа. 

Конкретно – преотстъпване на част от осигурителните плащания за работодатели, които увеличават наетите, подкрепа за обучение, reskilling и повишаване на производителността, със специален фокус върху привличане на нови инвеститори и бързорастящи
компании, които дават квалификация за работа с нови машини и техногии.

Намалението на прихода през данъци пък, предлагат от ИПИ, може да се компенсира през структурни промени в разходите чрез реформи на отделните звена. И още - премахване на данъчните преференции, включително намалената ставка по ДДС за ресторантьорите, и допълнително разширяване на данъчната основа. 

Предлага се да се премахнат субсидиите за производство на тютюн, да се прекрати създаването на държавната петролна компания, разходите за полети за туристи и други. 

Що се отнася до публичния сектор и реформите в него, то ИПИ предлагат да се премахнат или поне да се опростят регулациите и изискванията към повечето бизнеси и незабавно преминаване към технологични решения в държавната администрация. Това би трябвало да доведе до рязко увеличаване на ползването на електронни услуги - без такси с масова и лесна електронна идентификация. 

Що се отнася до една от най-спорните правителствени политики - повишаване на заплатите в администрацията, експертите на Института казват, че това трябва да се случва само там, където има тежък недостиг на квалифицирани служители - например на медицински сестри - в резултат на натрупани дисбаланси. Нужни са и болезнени реформи за съкращаване на служители. 

Публичните инвестиции - да преобърнем логиката

Какво прави до момента държавата в сферата на публичните инвестиции - планира ги година за година, въпреки че изпълнението им отнема повече от 12 месеца; това води до изпълнение почти винаги под плана, което генерира ръст на непредвидените разходи в края на годината; създава план, така че той да зависи от европейското финансиране, а не от националните приоритети; никога не обвързва плана със стратегически документи - изпълняват се проекти в напреднала фаза, а не такива с по-голямо приоритетно значение за обществото. 

Именно затова от ИПИ предлагат преобръщане на политиката за инвестиции и призовават за създаването на инвестиционна програма в рамките на един управленски мандат. 

Според експертите програмата за инвестиции трябва да се обвърже със стратегически документи, както е примерът с Националната програма за реформи, Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и други. 

Най-важното - предлага се подреждане на приоритетите не по ведомства, а по значимост, тоест в едни години може да има повече инвестиции в образованието, в други - във ВиК сектора или пътищата. 

Планът за инвестиции от своя страна да може да бъде приеман само след обществено обсъждане, а годишните разходи по него, както и корекции на приоритетите, да се въвеждат с приемането на годишния закон за бюджета. 

Резултатът 

От ИПИ изчисляват, че техният алтернативен бюджет ще доведе до 1 млрд. лв. по-нисък дефицит, до намалена данъчна тежест и до повече инвестиции. Освен това ще свие разходите по плана за възстановяване, за оперативните програми, за публичния сектор.

Социално-икономическите ефекти пък ще се откроят в бърз икономически растеж, по-висока заетост в конкурентоспособни бизнеси, в развитие на човешкия капитал, в увеличаване на производителността и възнагражденията. Освен това ще може да направим по-бързи структурни реформи с дългосрочен ефект върху качеството на управлението и публичните услуги. От своя страна това води до по-ефективна администрация и до социални разходи, насочени специално към нуждите и проблемите на хората.