Във висшите училища се подготвят повече лекари, учители, повече специалисти в сектор "Сигурност и отбрана" и повече инженери. За сметка на това по-малко са студентите юристи, политолози, икономисти в сравнение с преди 6-7 години. Това показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища.

Софийският университет "Свети Климент Охридски" продължава да бъде висшето училище с най-висок рейтинг в професионалните направления. Следващи в класацията са Технически университет-София, Медицински университет-София, Химикотехнологичен и металургичен университет-София, Американски университет в България, Нов български университет, УНСС и УНИБИТ.

Студентите в направление "Медицина" се увеличават повече от два пъти през последните години, като повече от половината от тях са чужденци. 

Направление "Педагогика" вече измества "Администрация и управление". Увеличават се и студентите в професионално направление "Национална сигурност и отбрана". Увеличение на студентите има и в направление "Театрално изкуство", в инженерните професионални технологии.

В българското висше образование има процес на увеличаване на дела на професионалното направление и много по-добра реализация на завършилите.

Безработицата сред завършилите висше образование се увеличава малко - с 2,8% през 2020 г. Увеличава се броят и качеството на научните публикации. В сравнение с 2013 г. има удвояване на дела на чуждестранните студенти в България. През тази година те са 8% от всички студенти.

Най-високи са доходите на тези, които са завършили математика, информационни техонолгии, компютърна и комуникационна техника.

Броят на научните публикации се е увеличил двойно през последните 5 години. За първи път има индикатори за свързаност на българските висши училища с чуждестранните такива. 3400 студенти са получили освен българска и чуждестранна диплома. 

25% е намалял приемът в частните висши училища, докато спадът в държавните висши училища е от 58 000 на 38 000 студенти. Това заяви образователният министър Красимир Вълчев.

"Висшите училища разбраха, че финансирането им ще зависи от показателите в рейтинговата система. Разбраха, че трябва да се грижат за реализация на студентите и че свърши горивото на масовизацията. Нашите висши държавни училища са малки на фона на разрастващия се свят", каза Вълчев.

Само пет университета са част от европейската мрежа на университетите.

"Днешните студенти не само ще сменят работни места, но и професии", изтъкна образователният министър.

Според него ВУЗ-овете са разбрали, че дългосрочното им развитие зависи от тяхната репутация и оценка за качествено образование.

"Направиха глупости, направиха щуротии, избираха безотговорни ръководства, а сега разбраха, че най-важното е репутацията", каза Вълчев.

Според него ако искат да дават добро образования висшите училища трябва да карат студентите да учат през цялата година, а не "да ходят от изпит на изпит и от сесия на сесия".

Вълчев смята, че висшите училища трябва да оптимизират своите структури и няма как да не го направят, защото имат много професионални направления, в които няма да има студенти.