„Заприличваме с тези дискусии на пленумите в стария СССР“, заяви пред Европарламента в Брюксел българският евродепутат Ангел Джамбазки.

Той се изказа по време на дебат, посветен на бюджета на ЕС, механизма за обвързване на получаването на еврофондове и зачитането на върховенството на закона и Фонда за възстановяване на Европа.

Ден по-рано преговарящият екип на Парламента и германското председателство на Съвета на ЕС постигнаха споразумение за Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. Тя е на стойност 1,8 трилиона евро. Пробивът бе окачествен от повечето евродепутати като исторически.

На малко по-различно мнение обаче бяха консерваторите, към които принадлежи Джамбазки, радикалната левица и крайната десница.

„Лявото мнозинство подкрепя икономическото самоубийство, наречено Зелен пакт. Трябва да спасим икономиките си, а не да залагаме на утопии. Същото може да се каже за т. нар. следващо поколение. Или ще се събудим и ще погледнем нещата, каквито са, или катастрофираме като СССР“, каза Джамбазки.

След това той се обърна към зам.-председателя на ЕП, който водеше заседанието – португалския социалист Педру Силва Перейра:

„Вие с бялата коса помните СССР, ще видите какво ще се случи.“

Крайно десният френски депутат Жан-Лен Лакапел нападна Плана за възстановяване, който според него би трябвало да е в услуга на заетостта. А всъщност сега се събират пари от хора, изкуствено обявени за европейски граждани.

„Досега финансовите приходи на ЕС идваха от страните членки и някои данъци. Предвижда се сега да се събират налози от всички германци, белгийци, французи – всички европейски граждани, които ще бъдат подвластни на европейска свръхдържава. И накрая новият гражданин на европейската република ще има само едно право – да погасява огромните кредити, които ЕС е взел“, каза Лакапел.

И допълни, че има алтернативи за финансирането.

Полският консерватор Патрик Яки пък видя в обвързването на еврофондовете с върховенството на закона умишлена германска атака срещу родината му навръх нейния национален празник. На 11 ноември 1918 г. Полша възстановява своята независимост.

„Единственото възможно производство за върховенството на закона е по член 7. Но вие нямате необходимото мнозинство за неговото задействане и затова измислихте тази процедура. Така нарушавате собственото си законодателство. В съдебната система единствени правомощия имат националните органи“, обърна се той към евродепутатите.

И ги обвини, че нападат страната му чрез германското председателство на Съвета на ЕС. За него това е срам за Германия.

На заседанието се чуха остри критики срещу лидера на полската управляваща партия Ярослав Качински и унгарския премиер Виктор Орбан.

„Системата трябва да се промени. Не може един авторитарен лидер като Орбан да изнудва Европа“, смята нидерланската депутатка София ин 'т Велд от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

А „зеленият“ германец Даниел Фройнд укори Полша и Унгария, че заплашват да блокират финансовия пакет в момент, в който милиони хора имат нужда от пари. И това става, защото Защото Качински иска да продължи да уволнява неудобни съдии, а Орбан - да прибира в джоба си пари.

Споразумението е крачка към по-социална и по-справедлива Европа, каза в края на дебата българският социалист Петър Витанов. Така се гарантира, че евросредствата ще стигнат навреме до гражданите, бизнеса и регионите в тази тежка криза.

Според Витанов чрез собствените ресурси ЕС може да провежда независима фискална политика, а не да става заложник на външполитически аритметики на отделните правителства.

Колкото до обвързването на еврофондовете с върховенството на закона - парите на ЕС са на гражданите, а не служат за произвежане на оядена от корупция политическа класа, завърши Витанов.

„Написахме история. Показваме, че Европа може да отговори на предизвикателството, както и европейските институции да носят своите отговорности, след като са изправени пред тази безпрецедентна криза“, заяви еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан.

Той изтъкна, че безпрецедентните обстоятелства изискват безпрецедентни отговори.

Комисарят припомни, че благодарение на настоятелността на ЕП конкретни програми са подсилени допълнително с 50 милиарда евро в сравнение с договореното от европейските лидери през юли. Сред тях са „Хоризонт Европа“, InvestEU, „Еразъм“, „Творческа Европа“ .