Днес, 1 ноември, българите празнуват Деня на народните будители.

Отбелязан за пръв път в Пловдив през 1909 г., през 1922 г. министърът на народното просвещетие Стоян Омарчевски предлага денят на св. Иван Рилски да стане Ден на българските народни будители. Представата си за празника описва така:

"Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

Само 23 години по-късно комунистическият режим в България премахва празника - но той продължава да се чества неофициално до 1992 г., когато отново става официален празник.

Празникът традиционно почита книжовници, писатели, поети, като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Владислав Граматик, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов, Петко Славейков, Захари Стоянов, братя Миладинови, Петър Берон и много други.

През 1991 г. обаче Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.