"Повече от 100 последователни дни българите, на които и е дошло до гуша от повсеместна корупция, се събират в до голяма степен мирни демонстрации в столицата София. Протестите разкриват объркаването около обявената от ЕС цел да държи сметка на правителства, които подкопават върховенството на закона. Защото докато институциите на ЕС в Брюксел и някои западноевропейски държави често критикуват унгарското и полското правителство, те заемат по-мека позиция с България", пише "Файненшъл таймс".

Авторът Тони Барбър посочва, че "този двоен стандарт може да повлияе на прилагането на фонда за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд.евро за противодействие на икономическото въздействие на пандемията от коронавирус".

Той посочва и че "това е и умишлен политически избор" от страна на дясноцентристките европейски лидери и партии, на първо място от германската канцлерка Ангела Меркел и от нейните управляващи християндемократи.

"Бойко Борисов, българският министър-председател, постави за приоритет да поддържа близки отношения с г-жа Меркел от 2009 г., когато започна първото от трите си мандата на поста. Тя цени усилията му да убеди Турция, която граничи с България, да спази споразумението от 2016 г., постигнато от г-жа Меркел, за да предотврати влизането на незаконни мигранти в ЕС през Югоизточна Европа", пише изданието.

Според него обаче Меркел и нейните дясноцентристки съюзници в ЕС правят и други сметки: "ГЕРБ дава решаващи гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия, дясноцентристки блок, който включва Християндемократическия съюз на г-жа Меркел. Дългогодишното господство на ЕНП над законодателната власт намалява и следователно се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери".

Барбър припомня, че ЕНП защити Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и връщането назад от демокрацията в България. Както е известно, усилията на дясноцентристите пропаднаха и резолюцията беше приета с 358 на 277 г ласа при 56 въздържали се, като шестима евродепутати от ЕНП я подкрепиа, а 24 от тях бяха сред въздържалите се. Това "Файненшъл таймс" коментира като "израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия".

"За протестиращите в София подкрепата за правителството на г-н Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл", пише Барбър. "Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога излагайки на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да изрази своите собствени принципи, те чуват малко или нищо".

Според автора "мащабът на българската корупция не е под въпрос". Той се обосновава с последната си оценка на инвестиционния климат в България от Държавният департамент на САЩ, в която се казва, че „корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор“ и с оценка на българския Център за изследване на демокрацията, според която най-малко 35 процента от договорите за обществени поръчки у нас включват корупционни практики. Вестникът припомня и че международната антикорупционна организация "Трансперънси интернешънъл" поставя България на най-ниско място сред 27-те държави в ЕС по своя индекс за възприемане на корупцията.

"Българската корупция не е изключително политическо явление, нито след падането на комунизма през 1989-1990 г. е свързана единствено с дясноцентристките правителства", пише изданието. "Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна замърсяват безпристрастното прилагане на закона".

Според Барбър българският проблем поставя ЕС пред неудобно изпитание, докато съюзът се опитва да осъществи своя плана за възстановителния си фонд. Той отбелязва, че съгласно ранния проект на плана България би получила нетно 11,7 млрд. евро или малко под 20% от своя брутен вътрешен продукт, като  най-бедната държава в ЕС страната ни също ще се възползва от субсидии и програми от дългосрочния европейски бюджет за периода 2021-2027 г.

"Някои северноевропейски правителства искат да отрежат средствата от ЕС за страни, които нарушават принципите на правовата държава и демократичните ценности", пише Барбър. "Съвсем правилно те казват, че колкото по-слабо е върховенството на закона, толкова по-голям е рискът връзкарство, липсата на прозрачност и други злоупотреби да процъфтяват, когато правителствата започнат да разпределят парите на ЕС. 

Статията подчертава и че фондът за възстановяване прави пробив и с това, че ЕС за първи път ще взема заеми на капиталовите пазари за финансиране на трансфери към своите държави членки. "Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в ЕС", посочва "Файненшъл таймс".