Швеция трябва да се откаже от блокирането на "Хувей" и ZTE за планираното снабдяване с 5G оборудване, ако иска да избегне "негативно въздействие" върху собствените си компании, съобщи китайският външен министър.

"Китай изразява силно незадоволство от Швеция", заяви Жао Лицян по време на брифинг в Пекин, цитиран от Ройтерс. "Швеция трябва да поддържа обективно и честно отношение и да поправи грешното си решение, за да избегне провокирането на негативно въздействие върху китайско-шведските икономически и търговски отношения и дейността на шведските компании в Китай", поясни дипломатът.

Правителствената агенция, която наложи блокадата, сподели, че експерти от въоръжените сили и спецчастите на Швеция са я посъветвали да вземе това решение. Те са представили Китай като "една от най-големите заплахи за Швеция".

Европейските правителства затягат контрола върху китайските компании, изграждащи 5G мрежите, след като Вашингтон започна да ги подлага на дипломатически натиск и да обвинява Пекин, че ги използва за шпионаж.

"Хуавей" многократно отхвърли обвиненията.

За "приятелите" и "чакалите"

Китай е азиатският търговски партньор номер 1 за Швеция, но между двете страни има търкания, и то не от днес. В края на 2019 г. Стокхолм реши да награди натурализирания шведски гражданин от китайски произход Гуй Минхай с награда за правата на човека. 

Гуй е бивш издател на книги от Хонконг, които били критични срещу китайското правителство, заради което е арестуван през 2015 г. и впоследствие освободен. Той отново е бил задържан от полицаи в цивилни дрехи, докато пътувал за Пекин заедно с двама шведски дипломати през януари 2018 г. След като е заснет да прави признания, които според привържениците му са били дадени под принуда, той е вкаран в затвора.

В коментар след решението на Стокхолм китайският посланик в скандинавската страна Гуй Конгю заяви следното.

"За нашите приятели ние произвеждаме изискано вино. Чакалите - тях ги посрещаме с пушки."

Специалистът по китайската външна политика Мат Шрейдър уточнява, че това е прочута финална фраза от пропаганден химн от 50-те години на миналия век, ознаменуващ борбата на Китай срещу САЩ по време на Корейската война.