Кризата, предизивкана от разпространението на COVID-19, дава шанс на международната общност да поправи несъвършенствата на капитализма, но без да изоставя неговите основни ценности. 

Тази теза разви управляващата директорка на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, в специално интервю за американското финансово издание Bloomberg, цитирано по-рано в profit.bg. В дългия си разговор с журналистката Стефани Фландерс, Георгиева дава и някои насоки как това може да се случи, разказва за себе си и за България и обяснява защо зелените политики са бъдещето на света. 

Българката коментира някои идеи, с които според нея "си струва да се направят експерименти". 

"Възможно е компаниите да получат достъп до преференциално финансиране, ако се съгласят да плащат по-високи данъци за определен период от време, например. Или пък секторите от икономиката, които в момента се справят по-добре, да допринасят с нещо за подкрепата на останалите"

Идеята за по-високите данъци е принципна позиция от известно време на МВФ, която така или иначе финансира държави с единственото условие да направят структурни реформи, препоръчани от фонда. В условията на кризата обаче - гласовете за "по-справедливо" разпределяне на бюджетните средства, се извисяват все по-ясно. 

Освен това - Георгиева се обявява и за друг нов налог. "Дигиталният данък", който някои държави от ЕС настоятелно опитват да прокарат, е не просто нужен, според шефа на МВФ, а и доста закъснял. Става дума за допълнителен и специален налог над огромните технологични гиганти, които, оказва се, плащат твърде малко данъци на фона на гигантските си печалби. 

Очаквано - Георгиева е и привърженик на друг модерен данък - т.нар. "въглероден данък". Мнението й е, че точно сега е моментът да помислим за прекратяване на субсидиите за изкопаемите горива, тъй като цените на енергийните ресурси били едни на едни от най-ниските си равнища. Именно въгледният данък пък щял да помогне за намаляване на вредните емисии и да налее допълнителни средства в хазните на отделните държави.

"Не можем просто да продължаваме да харчим пари, без да си даваме сметка откъде ще дойдат тези средства. Както казва един мой колега, "харчете, но си пазете касовите бележки". Ако искаме да излезем от тази криза по-ефективни, по-умни, по-справедливи и  "по-зелени" от гледна точка на околната среда, трябва да работим върху тези политики. В момента те се радват и на висока обществена подкрепа", коментира Георгиева.

Що се касае обаче до основните на капиталистическата система - Георгиева със сигурност не е един от радателите за нейното премахване. Тя обяснява, че е твърд привърженик на принципите на свободната конкуренция и на пазарните механизми при разпределянето на ресурсите. Това й мнение пък било обосновано от нейната история на "жена, идващата от другата страна на Желязната завеса - Източна Европа".

"Моята история е много релевантна към това, което се случва в момента и работата, с която се занимавам. В годините на прехода от планова към пазарна икономика МВФ изигра сериозна роля за развитието на моята страна. Този период ме научи колко е висока цената на лошите политики и колко големи са ползите от добрите политики. В България имахме вроден "инстинкт" да се редим на опашки пред магазините, когато ги видим, защото това означаваше, че се продава нещо ценно. Живеехме в икономика на дефицита, а това беше резулат от груби политически грешки. Подтискаше се предприемаческия потенциал и хората имаха все по-малко и по-малко възможности за развитие. Затова аз съм твърд поддръжник на принципите на свободната конкуренция и на пазарните механизми при разпределянето на ресурсите"

Все пак обаче - Георгиева е категорична, че времето, в което живеем не дава възможност на пазара да бъде господар на икономиката. Целта - "да усъвършенстваме тази система, като най-важната промяна е включването на повече хора и държави, както и повишаването на усещането за справедливост".