В последния месец в световен мащаб има ръст на заболяваемостта от COVID-19, така е в Европа и в България, обявиха на първия си седмичен брифинг от Националния оперативен щаб, след около четиримесечно прекъсване. 

Брифингът бе воден от здравния министър Костадин Ангелов, а познатите лица ген. Венцислав Мутафчийски, шеф на НОЩ, и д-р Ангел Кунчев - се включиха с коментари и отговори на въпроси на медиите.

"След спокоен старт на септември започна вълна на повишаване на заболеваемостта. Почна по-рано в Испания, Италия и пр, ние също бележим ръст, +57% седмично. Интересна е ситуацията на Балканите, имаме много голяма разлика на страните. От 10-те страни на Балканите само Турция и Гърция имат по-малка заболеваемост от нас", заяви д-р Кунчев.

Стана ясно, че България е в края на списъка от европейски държави по заболеваемост - 25-а от 35 държави на континента, но на 8-о място по смъртност - 1,11 на 100 000 души. Досега от вируса са починали 825 души.

На въпрос защо е тази разлика, д-р Кунчев отбеляза:

"Въпросът е много важен и много сложен. Трябва да анализираме голям брой данни за дълъг период от време, с които не разполагаме. Имаме проблеми с факторите, които допринасят за високата смъртност и факторът колко бързо достигат болните до лечение. Работим срещу тези фактори. Тези хора трябва да достигнат достатъчно рано болниците, за да бъдат лекувани", заяви той.

Министър Ангелов изнесе същите данни, които НОЩ обяви тази сутрин, но и даде обобщени данни за последната седмица на септември спрямо предишния период. Наблюдава се увеличение с 1550 случая за седмица, 767 излекувани, 111 хоспитализирани, 15 - в интензивно отделение. 

"Един от проблемите е недостатъчният брой на медиците, тяхната умора от началото на извънредното положение и увеличаващият се брой заразени медици", отбеляза министърът.

Но добави, че тенденцията на заразяване при лекарите и другия медицински персонал е същата като за цялото общество - окола 5,6%. В момента сред медицинските лица общият брой на активните случаи е 227, на домашно лечение са 189, 36 са в болница, двама - в интензивно отделение. Най-много са лекарите, следвани от медицинските сестри. 

Ситуацията в училищата е по-добра - там заболеваемостта е под средната или около средната за страната, каза министърът. 12 са заразените в детски градини от началото на учебната година, 117 - децата в училище, 14 - преподавателите в детски градини, 72 - учителите, 49 са инфектираните непедагогически лица в детски градини и 20 в училищата.

Под карантина обаче са 539 деца в детските градини и 4049 деца в училищата. Както и 47 преподаватели в детски градини, 116 учители, 35 непедагогически лица в детските градини, 16 в училищата. Общо 34 групи от детските градини са под карантина, както и 180 паралелки. 

Ген. Мутафчийски подчертано беше с маска и не я свали, както е правил на предишните брифинги на НОЩ.

Ген. Мутафчийски коментира накратко ситуацията във въоръжените сили, където има няколко огнища от по 10-30 души в отделни поделения в страната, висок брой заразени медицински сестри - 46, но увери, че нещата са под контрол. Той отбеляза::

"Направи ми впечатление, че 15% не носят маските си както трябва. Излезе една статия в New Journal of Medicine - какво да направим, за да изчакаме ваксината, без да се разболеем. Шансът е носене на маски. Тя намалява вирусния товар, установено е още през вариолна инфекция през 1936 година. Тези, които носят предпазни маски, приемат много по-голям вирусен товар, прекарват болестта леко и развиват имунитет. Това е доказано в азиатските страни", заяви той.

И отбеляза, че имаме ясни примери с коронавируса - например круизен кораб в Аржентина, при който бързото слагане на маски е довело до това 80% от заболелите да изкарат вируса без симптоми или само с леки такива, за разлика от други кораби, в които такива мерки не са предприети и едва 20% изкарват болестта леко.

"Маската трябва да се носи правилно и да се носи задължително в затворени помещения. Има ползи и в отворени пространства", обобщи генералът.

Министърът отбеляза, че тезите на някои хора за това как маските затруднявали дишането, особено при децата, са несъстоятелни.

"Тези твърдения и хипотези не са потвърдени в медицинската литература в световен мащаб. Ако беше така, ние всички хирурзи щяхме да сме жертви на хипоксия в работата ни."

На ключовия въпрос дали се предвижда затягане на мерките, Ангелов отговори отрицателно, като разясни:

"Следим 23 показателя. Не можем да направим алгоритъм, който да включва тези 23 показателя и той да е еднакъв и идентичен за всички области в страната и цялата страна. Ако сложим дадена цифра и да кажем, че всички над това число области трябва да бъдат карантинирани или увеличени мерките, това не би бил обективен критерий, защото има изключително голямо значение дали тези числа касаят определена затворена група, т. нар. клъстър, или са дифузно разпределени в съответната област."

Специално за децата се разработват конкретни критерии, които да бъдат отправна точка за вземане на решения на местно ниво, добави той.