Европейската комисия обяви, че предприетите мерки на Полша и Унгария в съдебните им системи са "голям източник на противоречие" и предизвикват "сериозна загриженост". Тези изводи са вписани в първия доклад за състоянието на върховенството на закона в Съюза. 

Критиките срещу Будапеща и Варшава биват отправени в момент, в който Брюксел се стреми да обвърже достъпа до еврофондовете със спазването на върховенството на закона.

Докладът е посветен и на други сериозни проблеми в двете страни като зависимостта на медиите и масовата корупция. Пандемията е послужила като "стрес тест" за устойчивостта на демокрацията в 27-те държави членки, съобщава се в него.

"Реформите в правосъдието на Полша от 2015 г. насам са голям източник на противоречие", подчертава докладът и допълва, че пък Унгария е сред държавите членки, където "траекторията на промените е предизвикала сериозна загриженост за ефекта от реформите върху независимостта на съдебната система".

Брюксел води продължителна борба срещу Варшава и Будапеща заради опитите им да премахнат разделението на властите чрез установяването на контрол над медиите, неправителствените организации и научните среди.

Европейската комисия публикува днес първия си общ доклад за състоянието на върховенството на закона в съюза на фона на одобряването от постоянните представители на страните членки на предложен от германското ротационно председателство на Съвета на ЕС механизъм за обвързване на отпускането на средства от европейските фондове със спазването на правилата на правовата държава.

По отношение на Унгария ЕК изрази безпокойство заради корупцията, благоприятствана от "тесните взаимни връзки между политиката и определени национални бизнеси". Тя предупреди също за липса на прозрачност и качество в законодателния процес. "Посоката на промяната поражда сериозно безпокойство" за независимостта на съдебната система, подчерта Еврокомисията.

При Полша ЕК е разтревожена на първо време по въпроса за реформирането на съдебната система. Това "засилване на влиянието на изпълнителната и законодателната власт върху съдебната" власт "отслаби независимостта на съдебната система", констатира тя.

"Европейският съюз бе също създаден като противоотрова наавторитарните тенденции", заяви комисарят по прозрачността и ценностите Вера Йоурова, която е сред авторките на доклада.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан поиска оставката на Йоурова, след като зам.-председателката на ЕК обяви, че в страната му се изгражда "болна демокрация". Изпълнителният орган на ЕС отказа да уважи молбата на министър-председателя.

България, Румъния, Хърватска и Словакия също бяха критикувани заради зависимостта на съдилищата. Бяха изброени корупционни скандали в България, Словакия, Хърватска, Чехия, Унгария и Малта.

Докладът също посочи, че някои от правителствените противоепидемични мерки са довели до ограничаване на медиите и гражданското общество.

Четирийсетина депутати в Европейския парламент писаха тази седмица до ЕК с искане да предприеме действия във връзка с независимостта на съдебната система в Полша.

Будапеща обяви доклада за абсурден

„Докладът е абсурден и фалшив и не може да служи като основа за една по-задълбочена дискусия в ЕС, коментира унгарската министърка на правосъдието Юдит Варга", цитирана от АФП.

Във фейсбук тя написа още, че концепцията и методологията на документа са несъвършени, източниците му са небалансирани, а съдържанието е неоснователно.

“Неприемливо е докладът да бъде съставен от организации, свързани с международна мрежа, финансирана по централизиран начин и водеща координирана политическа кампания срещу Унгария”, изтъкна Варга.

Министърката отбеляза, че унгарската глава на доклада се позовава на 12 неправителствени организации, като 11 от тях са получили през последните години на финансова подкрепа от “Отворено общество” на Джордж Сорос.

"Много, много трудни преговори"

В сряда мнозинство от 27-те страни на ЕС одобри предложението на Германия относно това как да се извършват изплащанията от блока, които да зависят от спазването на върховенството на закона.

Предложението ще бъде в основата на предстоящите през следващия месец преговори между държавите членки и Европейския парламент относно следващия дългосрочен бюджет на Съюза (2021-2027 г.).

Според източници на Ройтерс Полша и Унгария смятали предложението за твърде крайно.

Швеция, Финландия, Дания, Белгия и Нидерландия пък настоявали да има по-тежки условия за спазването на върховенството на закона. Тази позиция се споделя от повечето евродепутати, от чийто вот зависи дали и как ще бъдат разпределяни парите.

"Това ще бъдат много, много трудни и тежки преговори", сподели пред Ройтерс финландският евродепутат Петри Сарвамаа от дясноцентристката Европейска народна партия

Опитите на блока да попречат на Варшава и Будапеща да нарушават върховенство на закона засега се провалят. Двете страни се предпазват взаимно от голямо наказание, тъй като ЕС изисква единодушие, за да спре правото на глас на нарушител.