Докладите на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) не са задължителни.

Това се съдържа в огласеното днес заключение на генералния адвокат на Европейския съд Михал Бобек.

Заключението не обвързва Съда на ЕС (СЕС), но предлага правно разрешение на дело, свързано с румънското законодателство. Съдебното решение по случая ще бъде постановено на по-късна дата.

Докладите не са правно обвързващи за държавата, за която се отнасят, но следва надлежно да бъдат взети предвид от нея, се казва още в заключението. Страната - в случая Румъния, може да създава националните си институции и процедури, както намери за добре. Тя обаче трябва да докаже как те допринасят за постигането на показателите по механизма.

Новината идва в навечерието на огласяването от Еврокомисията механизъм за върховенството на закона. Той ще се отнася за всички страни членки на ЕС.

Досега МСП, известен още като мониторинг, е прилаган само за България и Румъния. В края на 2019 г. ЕК препоръча прекратяване на мониторинга за България и обяви, че няма да има повече годишни доклади за страната ни. За да падне той, е необходимо мнение на Съвета на ЕС и окончателно решение на Комисията.

Случаят

С цел подобряване на независимостта и ефективността на съдебната система и в рамките на преговорите за нейното присъединяване към ЕС Румъния приема т.нар. Закони в областта на правосъдието. През 2006 г. Комисията създава МСП. В неговите рамки тя периодично докладва за напредъка на Румъния по отношение на независимостта и ефективното функциониране на съдебната система.

В периода между септември 2018 г. и март 2019 г. правителството в Букурещ приема 5 извънредни постановления, които внасят изменения и допълнения в Законите в областта на правосъдието. Някои от тези изменения са оценени негативно в докладите на ЕК по МСП от 2018 и 2019 г.

Няколко румънски юрисдикции отправят преюдициални запитвания до Съда с цел той да установи естеството, правната сила и последиците на МСП и на периодичните доклади, приети въз основа на него. Съдът е приканен също така да установи дали препоръките, които се съдържат в докладите на Комисията, са задължителни за румънските органи.

Освен това се засягат 3 институционални аспекта на посочената реформа: временното назначаване на главния инспектор на Съдебния инспекторат, създаването на специализиран прокурорски отдел, отговорен за разследване на престъпленията, извършени в рамките на съдебната система, както и измененията на разпоредбите относно гражданската отговорност на съдиите. От Съда се иска да установи тяхната съвместимост с принципите на правовата държава, на ефективната съдебна защита и на съдебната независимост, закрепени в редица разпоредби на правото на Съюза.

Заключенията

В представените днес заключения генералният адвокат Михал Бобек предлага:

• 1. Съдът да постанови, че решението за създаване на МСП е акт на институция на ЕС, който е бил валидно приет въз основа на Договора за присъединяването, и че това решение е правно обвързващо за Румъния. Периодичните доклади, изготвени от Комисията въз основа на него, обаче не са правно обвързващи за тази страна, но следва надлежно да бъдат взети предвид от нея.

Решението за МСП е задължително в своята цялост за адресатите му. Макар към момента на приемането му Румъния все още да не е била член на ЕС, задължителният характер на актовете на Съюза, приети преди присъединяването, произтича от член 2 от Акта за присъединяване. Той гласи, че от датата на присъединяване актовете, приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за Румъния. Освен възможността за установяване и санкциониране на потенциалното неизпълнение на задължения посредством обичайните средства на правото на Съюза, последиците от това неизпълнение могат да окажат и значително влияние върху участието на Румъния във вътрешния пазар и върху пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

• 2. Съдът да приеме, че правото на Съюза не допуска национални разпоредби, с които правителството приема чрез дерогация от обикновено приложимите правни норми система за временно назначаване на ръководни длъжности в органа, отговарящ за провеждането на дисциплинарни разследвания в рамките на съдебната власт. Тази система на практика води до възстановяването на длъжност на лице, чийто мандат вече е изтекъл.

Правото на Съюза не налага конкретен модел за организация на дисциплинарните режими, приложими по отношение на членовете на съдебната власт. Изискването за независимост обаче налага правилата, уреждащи този режим, да включват необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използване на подобен режим като система за политически контрол на съдържанието на съдебните решения.

Съдебният инспекторат има решаваща роля в дисциплинарното производство при провеждането на предварителното разследване. Орган, отговорен за образуването на дисциплинарното производство, трябва да покаже поне известна оперативна самостоятелност и самостоятелност при разследването.

Според генералния адвокат временното назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат с извънредно постановление, без обсъждане с органа, който обикновено трябва да бъде консултиран при подобно, не е предвидено само с цел да се осигури приемственост на длъжността. Практическите му последици са възстановяването на тази длъжност на лице, чийто мандат вече е изтекъл, чрез процедура, различна от предвидена в закона. Тази система може да предизвика съмнения относно интереса на румънското правителство да назначи определено лице на ръководната длъжност в органа, отговарящ за дисциплинарните разследвания срещу членове на съдебната власт. В резултат изглежда, че посочената система не съдържа гаранции, които да разсеят разумните съмнения относно неутралността и неподатливостта на съдебните органи на външни фактори;

3. Съдът да приеме, че правото на Съюза не допуска създаването на специализиран прокурорски отдел с изключителна компетентност относно престъпления, извършени от членове на съдебната власт, ако създаването на такъв отдел не е оправдано от действителни причини, които са достатъчно важни, и ако не е придружено от достатъчно гаранции, за да се предотврати всеки риск от политическо влияние върху неговото функциониране и състав.

Причината за създаването на Отдела за разследване на престъпленията, извършени в рамките на съдебната система (ОРПСС) трябва да е особено убедителна, прозрачна и действителна. След като този критерий бъде изпълнен, е задължително съставът, организацията и функционирането на такъв отдел да предоставят гаранции, подходящи за избягване на риска от външен натиск върху съдебната власт. 

В това отношение генералният адвокат смята, че едва ли може да се твърди, че създаването на ОРПСС е оправдано по ясен, недвусмислен и достъпен начин. Освен това уредбата на ОРПСС не предоставя достатъчно гаранции, за да се предотврати всякакъв риск от политическо влияние върху неговото функциониране и състав. Потвърждаването на такъв риск може да предизвика основателни съмнения относно неподатливостта на съдиите на влияние, тъй като компрометира впечатлението за тяхната безпристрастност по отношение на интересите, във връзка с които трябва да се произнесат, по-специално, когато става въпрос за случаи на корупция. Освен това правото на Съюза не допуска създаването на прокурорски отдел, който въпреки неговата натовареност не разполага с достатъчно прокурори, поради което функционирането му със сигурност ще доведе до необоснована продължителност на наказателните производства, включително на такива срещу съдии.

4. Съдът да приеме, че правото на Съюза допуска както национални разпоредби относно отговорността на държавата за съдебна грешка, така и съществуването на възможност за държавата впоследствие да предяви регресен иск за ангажиране на гражданската отговорност срещу съответния съдия в случай на недобросъвестност или груба небрежност. Тези производства трябва обаче да предоставят достатъчни гаранции, че членовете на съдебната власт не са подложени на пряк или косвен натиск, който може да повлияе на техните решения. Националният съд следва да прецени дали тези условия са изпълнени.