Българското министерство на финансите подготвя излизането си на международните дългови пазари и смята да пусне две емисии на обща стойност от 2 млрд. евро. Информацията излезе още вчера от няколко различни финансови медии. Засега от ресорното ведомство се въздържат от официален коментар.

Към момента обаче се смята, че причината за мълчанието е ранният етап на проучванията. Според източници на "Капитал" министерството още вчера е провело няколко от т.нар. "инвеститорски разговори", на които са били разяснени условията и параметрите на облигациите. 

На практика, ако всичко е нормално, набирането на реалните оферти може да започне днес. Емисията се очакваше още през пролетта - април или май, но тогава беше отложена заради нахлуването на тежката икономическа криза, следствие на пандемията от коронавирус, и покрай очакваното ни приемане в чакалнята на еврозоната - ERM II. От началото на годината правителството организира няколко аукциона на вътрешния пазар, междувременно сключи и суап сделка с ЕЦБ. Първоначално пазарите погледнаха с недоверие на това действие и българският дълг се оскъпи, но очевидно в момента от МФ по някаква причина смятат, че времето е подходящо за "дърпането" на евтин и балансиран дълг. 

Конкретиката по бъдещите сделки все още няма, но очакването е, че емисиите ще са с матуритет от по 10 и 30 години. Ако това се окаже факт, България за първи път в новата си история ще пласира толкова дългосрочна емисия. От другата страна - това ще бъде и първото ни излизане на международните пазари от 2016 г. Тогава емисията беше пусната през договори с четити международни банки - Citi Bank, JP Morgan Chase, BNP Paribas и UniCredit, по една от глабалните финансови програми - GMTN. Смята се, че в момента ще се използват отново тези банки. По тази линия България можеше да изтегли до 8 млрд. евро, като до момента използвани са малко над 5 млрд .евро. Парите тогава отидоха за изплащане на стари задължения и покриване на част от дупката в КТБ. Вчера София е поискала увеличение на лимита по програмата до 10 млрд. евро или скос с нови два милиарда. Тоест свободни за емисия остават 5 млрд. евро.

При всички положения параметрите по доходността и лихвата в момента ще са сравнително добри за България, със сигурност по-добри от времето преди няколко месеца. Разбира се, затова значение има и добрата фискална позиция на бюджета и съотношението дълг-БВП, което в България е на сигурно ниво. 

Защо ни е нужен дълг? 

Още когато кризата с пандемията настъпи, беше напълно ясно, че след нея ще пристигне и икономическата рецесия. Първоначалните разчети на МФ показваха очакване за дефицит в бюджета от 3,5 млрд. лв., спад на БВП от 3% и почти 2.5 млрд. лв. по-малко приходи в хазната. Именно затова и се наложи спешна актуализация на закона за републиканския бюджет, в която депутатите разрешиха на изпълнителната власт да излезе, ако прецени, на пазарите и да набере дълг до 10 млрд. лв. 

Последните сметки обаче показват много по-дълбоко потъване на икономиката - между 5 и 10% на БВП. Всичко това въпреки, че към края на август хазната продължава да се движи с излишък от почти 1,7 млрд. лв. Истината е, че българските правителства обаче винаги са активизирали харчовете в третото и четвъртото тримесечие на годината. 

Ако МФ наистина набере нов дълг от 2 млрд. евро, то това ще означава, че все пак се придържа към плана на бившия министър Владислав Горанов. При актуализацията на бюджета той многократно заяви, че ако се наложи задлъжняване, то ще бъде до 4,5 млрд. лв. - финансиране, което да покрие дефицита и мерките за подпомагане на бизнес и хора, а до тавана от 10 млрд. лв. ще се стигне едва при изключително тежка ситуация. 

Припомняме, че към края на юли на тази година държавният дълг е равен на 24,5 млрд. лв. или малко над 20% от БВП. Тези числа нареждат България в топ три на страните в ЕС с най-ниско съотношение на параметрите дълг спрямо БВП. Фискалният резерв остава на нивата от около 10 млрд .лв. 

Всичко това говори едно - дългът ще играе ролята на буфер, а не толкова на спешно финансиране. Предполага се, че именно на това разчитат и от МФ - за да получим по-изгодни условия от пазара.