България трябва да гарантира продължаването на прилагането на съдебните реформи. Това се отнася преди всичко до независимостта на правосъдието, до борбата с корупцията. И е все още необходимо.

Такъв бе отговорът на журналистически въпрос на говорителя на Еврокомисията Кристиан Виганд.

ЕК е била много ясна по този въпрос още когато е одобрила последния си доклад за България в тази сфера, уточни той.

♦ На 22 октомври 2019 г. Комисията обяви, че няма да има повече доклади за България. Два месеца по-късно ЕП одобри падането на мониторинга за страната ни. Сега Комисията изчаква позицията на Съвета на ЕС, за да вземе окончателно решение. Дотогава мониторингът технически съществува.

"Можете да бъдете сигурни, че новият механизъм за върховенството на закона във всички страни членки ще бъде сериозно съсредоточен върху тези въпроси, включително по отношение на България. Така че българските власти трябва да продължат работата си по необходимите реформи в контекста на механизма", каза още говорителят.

Докладите за върховенството на закона във всички страни от ЕС ще бъде огласен към края на този месец.

Кристиан Виганд обаче бе категоричен, че няма да спекулира дали ЕК ще направи преоценка на ситуацията в България. Това бе отговорът му на въпроса дали он Брюксел могат да дадат "заден ход" и да кажат, че са преразгледали ситуацията и са стигнали до извода, че у нас няма напредък в съдебната реформа.

Говорителят не бе в състояние да потвърди дали в ЕК са получавали доклади от Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд (ВКС), за състоянието на правосъдието в България. Панов заявява в интервю за сп. "Шпигел", че е пращал десетки такива документи до ЕК, и говори за постоянен тормоз от страна на правителството ни.