Дори през 1990-1991 г. основните политически сили си "стиснаха ръцете" и след година и нещо работа по новата тогава конституция тя бе приета с консенсус. Сега ГЕРБ дават свой проект и казват на другите, че ще се разберат, ако дойдат на тяхното.

Това заяви тази сутрин бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров пред Нова тв.

Пред телевизията, която често е на мнения - напълно идентични с тези на властта, той бе доста критичен и заяви:

"Направи ми впечатление, че така не се пише проект за конституция. Оценката, естествено, не е добра."

Според него от ГЕРБ са подходили "твърде лековато", а в партията иначе има добри юристи. И изреди имената на Екатерина Захариева, Красимир Ципов и Димитър Лазаров.

Но в обстановка на остър недостиг на време се получило "това, което ни се сервира".

"Цялата глава за герб, печат и знаме отива в основните начала, където не й е мястото. Гербът не е основен принцип на конституцията, но това е направено, за да се създаде представа, че предлагаме съвсем нов текст - сложен е миксерът, развъртяно е всичко и се е получило нещо ново."

Конституционалистът обяви, че авторите дори не са проучили тълкувателните решения на КС, свързани с неясноти и недостатъци на основния закон през тези 30 години - те са точно 78 на брой. Можеше да се отразят те в новия проект. Но не - преписани са 90% от старата конституция. "Те (авторите) само да бяха взели от тези решения на КС и да ги бяха внесли в действащата конституция, щяха да я усъвършенстват – те не подходиха по този начин", добави той.

Хубавото е, че поне това не бил крайният проект, а ще се доработва до 2 септември.

"Този проект ще става все по-нов и по-нов. Дали това наистина е нова конституция? Не, не е нова", каза юристът.

Той обърна внимание, че дори не са съвсем известни авторите.

На въпрос за добрите юристи в ГЕРБ - и  защо сред тях не е споменал правосъдния министър Данаил Кирилов, проф. Киров отговори - "ще се въздържа от коментар".

"Много хора признаха, че имат съпричастност към работата по този проект. Единствено министърът на правосъдието не излезе и не каза, че той го е сътворил", отбеляза бившият член на КС.

А запитан - има ли опасност от свръхправомощия в това, че всяко обикновено НС ще може вече с мнозинство от 4/5 да променя основния закон, Киров пресметна, че това означава 90 депутати от общо 120.

"Това е неприемливо. И това не са проучили", каза той по повод практиките на местата, където е по-облекчен режимът за промяна на конституцията - например да се минава през референдум.

А относно законодателната инициатива, която се дава на "двата нови ВСС" - на съдиите и прокурорите, Киров се обяви, че това са административни органи на съдебната власт, за да може тя да функционира и да се саморегулира.

"Защо на един административен орган на съдебната власт - макар и разделен  - му се дава законодателна инициатива, не е ясно. Има ли резон в това – няма."

Според Киров в една разделена институционална система като нашата няма място да се вкарва съдът в законотворчеството. 

"Може и решението да е искрено, но подходът, който е възприет, е контрапродуктивен", обобщи той идеята на управляващите.

Пред друга национална телевизия - бТВ, докторът по конституционно право Симона Велева каза, че проектът на ГЕРБ е писан от експерти, които не са конституционалисти и в него има такъв тип грешки, в които се вижда, че не се познават основни положения на конституционното право.

Сегашната конституция имаше преамбюл, определящ държавата ни като демократична, правова и социална. Такъв вече няма да има според предложенията. Велева отбеляза, че преамбюлът е важен и беше категорична, че всеки един проект трябва да има основните постулати, въз основа на които ще бъде приет.

"Това, че България е демократична, социална и правова държава, не са пожелателни характеристики. Всяка една дума в конституцията тежи много", смята тя.

Велева обясни, че не е случайно обстоятелството, че основните права са винаги в началото на конституцията, а в новите текстове главите са разместени.

"Посланието не е положително, защото показва неуважение към правата, макар че те в своята същина не са променени", допълни тя.

По повод това, че сред предложенията фигурира и правото на съдии и прокурори да имат законодателна инициатива, тя заяви:

"България е парламентарна република, в което правителството управлява с подкрепата на парламента. При прокурорите и съдиите, които са на експертен принцип, това те да могат да определят политиката на държавата в сферата на медиите, здравеопазването и образованието е въпрос, който автоматично отменя независимостта им. По този начин се нарушава разделението на властите. Никъде по света не съм виждала съдът да има право на законодателна инициатива“, подчерта тя.

Според нея прокуратурата няма място в политиката. По думите ѝ фигурата на президента като обединител на нацията и като еднакво отдалечен от всички власти е такава, че той трябва да бъде арбитър и да присъства принципът "властта да възпира властта". Това при държавния глава се случва през налагането на вето.