В навечерието на президентските избори през 1995 г. Бил Клинтън призовава босненското правителство, ръководено от мюсюлмани, да направи териториални отстъпки за прекратяване на войната. Това става ясно от документи от 1995 година, разсекретени от президентската библиотека във връзка със събитията в Босна и Херцеговина (БиХ) в хода на тригодишната война, пише "Гардиън", цитиран от Фокус.

Разсекретените документи от този период и интервютата с някои от участниците отразяват решимостта на Бил Клинтън и неговия външнополитически екип да намерят решение на тригодишния конфликт на всяка цена преди началото на президентската кампания за изборите през 1996 г. - дори ако това означава възнаграждение на лидерите на босненските сърби заради тяхната политика на етническо прочистване, като им бъде дарена тяхната цел - отделяне, обяснява изданието.

Записи от телефонни разговори на Клинтън със световните лидери показват, че той е изразявал разочарованието си, че силите на босненските мюсюлмани не са успели да защитят Сребреница. Междувременно неговият съветник по националната сигурност, Антъни Лейк, се превръща в главен оперативен деец за осъществяване на скрит план за прекратяване на войната в Босна.

Изпълнението на плана на Клинтън започва няколко седмици преди падането на Сребреница и включва постигане на мирно споразумение, което да раздели Босна на две приблизително равни общности. Федерацията на мюсюлманите и хърватите трябваше да получи по-малко от половината от страната, докато американците обмисляха да окажат натиск върху мюсюлманската страна, за да позволят на босненските сърби да проведат референдум за отцепване от БиХ в рамките на две до три години след края на войната.

В случай че не успее, планът е бил да се изтеглят мироопазващите сили на ООН, да се прекрати оръжейното ембарго върху БиХ и да се осигури въздушна подкрепа на мюсюлманско-хърватските сили в борбата срещу сърбите. Планът на Клинтън първо предвиждаше разговори между администрацията на САЩ и служители на Сараево, за да ги убеди да направят отстъпки след падането на Сребреница, което включваше възможността за отделяне на Република Сръбска (РС) от БиХ.

„Ако босненските мюсюлмани не могат да убедят босненските сърби, че бъдещето им е в реинтеграцията в БиХ, няма смисъл да блокират мирното разделяне на общата държава, следвайки чехословашкия модел“, се казва в поверителен документ от 1995 г., публикуван от президентската библиотека на Бил Клинтън.

В разговори с Жак Ширак Клинтън също се оплаква от босненската армия, която бяга, вместо да се бие срещу сърбите. В крайна сметка САЩ и техните съюзници се съгласяват да заемат позиция по последния мюсюлмански анклав в източна Босна, Горазде, заплашвайки с отмъщение, ако бъдат нападнати.

Хърватската офанзива срещу сърбите в западна Босна през август 1995 г. променя баланса на силите и принуждава сърбите да преговарят, без да обещание да проведат референдум. „Гардиън“ пише също, че Клинтън е преизбрана за президент на Съединените щати през 1996 г., а документите на Клинтън обаче служат като напомняне колко близо са били САЩ от това да се откажат от БиХ