Преследването от държавата на граждански и политически действия и искания като престъпления против нея е сигурен белег на тоталитарна власт.

Искането за намаляване на правомощията на която и да е публична институция може да бъде квалифицирано като насочено срещу държавността само в рамките на някакъв политически дебат, на който са присъщи подобни изразни средства, но не и в наказателноправен смисъл.

Абсолютно всеки може да иска намаляване на правомощията на която и да е структура на властта, че дори и закриването й, всеки може да иска смяната на управлението, както и да се организира с други лица, преследвайки тази цел. Престъпление против държавата може да има в много ограничени хипотези, когато опитите за завземане на властта се осъществяват чрез организирани бунтове, въоръжени въстания и прочее форми на масови насилствени актове.

Обратно, стремежът на статуквото, срещу което са насочени гражданските и политически действия, към политическото им делегитимиране чрез търсене на някакъв аморален генезис или лична заинтересованост, би било съвсем нормален акт, ако отново се осъществяваше в рамките на политическия и обществен дебат.

Когато обаче с целта за публично делегитимиране на действията срещу властта, като директен отговор на гражданските и политически действия срещу нея, се използват инструментите на наказателната репресия, положението може да се характеризира с една дума: страшно.


Андрей Янкулов е бивш прокурор от Софийската рйонна и Софийската градска прокуратура. Подаде оставка от системата в края на 2019 г. - заради несъгласие с пътя, който е водена прокуратурата. Той е бивш зам.-министър на вътрешните работи във втория служебен кабинет на президента Росен Плевнелиев, когато министър бе Йордан Бакалов. Янкулов е и бивш зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.). Коментарът му по повод днешната акция на държавното обвинение е от профила му във фейсбук, откъдето го препечатваме с негово съгласие. 

* Заглавието и подзаглавието са на редакцията