27 млрд. лв. до 2050 година. Толкова ще са нужни, за да бъде изпълнена програмата за нова национална стратегия за обновяването на сградния фонд в България до 2050 година. Това показвапубликуваната за обществено обсъждане чернова на документа, който предвижда санирането на повече от половината частни жилища в страната, както и на малко под 20% от обществените сгради, съобщи по-рано "Капитал". Проверка на Клуб Z потвърди информацията.

Представеният план е огромен по своя обем - цели 154 страници и в него са представени всевъзможни разбивки и изчисления за това кои сгради, как, с какво и защо трябва да се обновят. Изброени са десетки положителни ефекти, отчетено е възможно увеличение на БВП на страната, заради програмата и са разписани разходите по години. 

Разработката е на няколко държавни ведомства - регионалното и енергийното министерства, както и на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Планът предвижда да бъде създадена нова структура - Национален фонд за декарбонизация, който да поеме управлението на стратегията. Важно е да се отбележи, че по-голямата част от финансирането трябва да дойде от европейските фондове по линия на новата "Зелена сделка", но ще има и съфинансиране от бюджета. Фондът ще управлява три направления - публичен сектор, търговски дружества и жилищни сгради, и ще отпуска средства, ще предлага финансови инструменти, кредити и грантове. Изрично е посочено, че Фондът ще има право да емитира "зелени облигации" или други дългови инструменти, тоест - ще може да взима кредити. Позволява се и участието на частен капитал, но не е ясно под каква форма. Държавата ще бъде представена във Фонда от Министерството на финансите.

Разбивката на инвестициите по години показва, че в периода от следващата до 2025 г. ще са нужни 1,5 млрд. лв. До 2030 г. ще се изхарчат нови 3 млрд. лв., а от 2030 г. до 2040 г. - 10,5 млрд. лв. Последното десетилетие от плана ще "изяде" 11,7 млрд. лв. 

"Необходимите инвестиции, посочени в таблицата по-горе са само за мерките за енергийната ефективност. Много от мерките, особено по сградната обвивка са съпроводени със съпътстващи дейности, които са необходими за гарантиране качеството и живота на самите мерки за енергийна ефективност. По направена оценка от най-мащабната до момента програма за обновяване на жилищният фонд този вид разходи достига размер до 30% от инвестицията за ЕСМ. Това означава, че при структуриране на финансовите инструменти е необходимо да се имат предвид и тези разходи", пише още обаче в стратегията. 

Тоест - сумата ще е доста по-висока. 

В проектът е записано, че от обновяването ще се видят множество подобрения на средата като например - по-висока конкурентноспособност; нови работни места - около 17 000; сериозен ефект върху БВП с близо 600 млн. лв. отгоре; повишаване на стойността на сградите; намаляване на зависимостта от внос на енергия;