Отглеждането на канабис и близките отношения с Турция се сред главните проблеми за присъединяването на Албания към ЕС.

Това стана ясно от дебати в Комисията по външна политика в Европарламента.

На 24 март Съветът на ЕС постигна споразумение за започване на преговори с Албания и Северна Македония. Дата обаче още няма. Началото на преговорите трябва да бъде обявено на първата междуправителствена конференция, която трябва да последва представянето на преговорната рамка от страна на Еврокомисията.

На 5 юни политическите сили в Албания постигнаха споразумение за реформа на изборния закон. Това е едно от ключовите условия за началото на преговорите. Общо Страната на орлите има да изпълни 15 предварителни условия.

Други важни стъпки са попълване на състава на Конституционния съд с прозрачен избор на съдии, гарантиране на функционирането на Върховния съд и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Същевременно евродепутатите настояват Албания да разследва използването на сила срещу демонстранти, протестирали по време и след разрушаването на сградата на Националния театър в Тирана в средата на май. Това стана въпреки призивите на ЕК и на еврокомисаря за културата Мария Габриел.

„Трябва да излезем извън рушенето с булдозери и бойкота“, призова председателят на комисията, германският евродепутат Дейвид Макалистър от Европейската народна партия (ЕНП).

Огромен срам за Албания е т.нар. пакет закони срещу клеветата, изтъкна докладчикът в сянка, шведът Давид Лега (ЕНП). Този закон, предвиждащ сурови глоби и закриване на медии, все още не е приет, тъй като президентът Илир Мета му наложи вето.

„Албанският канабис продължава да залива Европа. Според Европол се очаква отглеждането му в страната да се увеличи, тъй като ресурсите на силите за сигурност са пренасочени към изпълнение на мерките за борба с COVID-19. Това не може да продължава. Борбата с отглеждането на наркотици е сред ключовите предварителни условия за евроинтеграцията на Албания и трябва да остане висш приоритет. Само така ще победим организираната престъпност и криминалните мрежи. Но албанското ръководство е твърдо с журналисти и меко с наркобароните“, изтъкна Лега.

Той призова властите в Тирана да защитят свободата на печата и на изразяване и да подгони наркобароните. Така те ще дадат на народа си достойнство и благоденствие. Евродепутатът припомни, че членството в ЕС не е право по рождение, а привилегия, която трябва да бъде заслужена и която има цена.

Крайнодесните: Албания не е част от европейските ценности

Най-яростни нападки срещу Албания отправиха депутатите от крайнодесната група „Идентичност и демокрация“ (ИД). Според тях Страната на орлите изобщо не трябва да бъде в ЕС.

„Нашата група е против разширяването на ЕС. То показва слабостта на нашата политика, когато има конфликти. Чрез предприсъединителна помощ се финансира страна, представляваща риск. Албания е ключов елемент на турската стратегия за влияние на Балканите“, заяви французинът Тиери Мариани.

Той обвини властите в Тирана, че поддържат връзки с радикални елементи в Косово. И че са помогнали на турските служби да отвлекат оттам 15 учители, приближени на живеещия в изгнание в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен.

„Албания, разбира се, може да има най-добрите в света отношения с Турция, ако поиска. Но не смятаме, че това е съвместимо с европейската политика. Трябва да бъдем искрени – Албания не е призвана да бъде в Европа“, завърши Мариани.

Германският му съпартиец Бернхард Цимниок направо настоя ЕС да спре не само преговорите с Албания, но и да прекрати финансирането й по предприсъединителните програми.

„Мюсюлманите в тази страна работят за нова Османска империя. Не смятам, че Албания е част от нашите европейски ценности. Трябва всички най-после да осъзнаят, че тя просто ще ни донесе нежелани и големи проблеми“, заяви той.

Унгарката Каталин Че от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) смята, че Турция оказва натиск върху Албания да й предава намерили убежище там гюленисти, които президентът Реджеп Ердоган смята за врагове на своя режим.

Джамбазки: Най-прозападната страна на Западните Балкани

Българският представител Ангел Джамбазки, който е заместващ член на комисията, обаче смята, че Албания е най-прозападната страна от целия регион на Западните Балкани. Според него това тя е доказала със своята амбициозна съдебна реформа, която е извършила въпреки редицата трудности. През миналата година обаче било наблюдавано леко отстъпление.

Първата междуправителствена конференция трябва да бъде свикана възможно най-скоро, след като съветът прие преговорната рамка, смята евродепутатът от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).

Тирана се справя със задачите си въпреки две тежки предизвикателства – свъртоносното земетресение от ноември 2019 г. и пандемията от коронавирус, каза Илхан Кючюк (ДПС, ОЕ).

„Има проблем, че партиите там са разделени по редица въпроси. Така опозицията не подкрепи законопроекта за промяна на изборния закон, след като преди това постигна споразумение на преговорите с управляващите. Това не изпраща положителни сигнали до населението“, отбеляза той.

Хърватският социалист Тонино Пицула настоя преди първата междуправителствена конференция да бъде внесена яснота по 15-те условия, които страната трябва да изпълни.

Австрийският „зелен“ евродепутат Томас Вайц обвини крайната десница, че мисли повече за турските връзки на Албания, отколкото за руските на Сърбия. Все пак Тирана трябва да направи крачка в посока към подобряване на законния статут на малцинствата. Лично Вайц видял проблеми в райони, населени с етнически гърци. Особено голямо било напрежението в районите, където живеят роми.

Траян Бъсеску от ЕНП пък смята, че позицията на Албания е ключова колкото и тази на Москва за подновяването на преговорите между Събия и Косово. По тази причина бившият румънски президент посъветва новоназначения пратеник на ЕС Мирослав Лайчак да посети не само Прищина, но също така Тирана и Москва, ако иска да постигне целите си.

Еврокомисията трябва и ще следи под лупа абсолютно всичко, което се финансира от ЕС в Албания. Това увери в края Хеновева Руис Калавера – директор за Западните Балкани в Генерална дирекция „Политика на съседство и преговори  за разширяване“ в ЕК. Това ще бъде приложено във всички сфери – като се започне от изпълнението на обществените поръчки и се стигне до възстановяването на щетите от земетресението и борбата с коронавируса.