Ще има ли смисъл от промяненето на модела за изчисляването на минималната работна заплата, след като преди седмица националният съвет за тристранно сътрудничество се разбра тя да не е универсална, а да се определя по сектори?

Тази тема разискваха поне две от големите български телевизии тази сутрин, като гости бяха Пламен Димитров от КНСБ в бТВ, бившият социален министър Иван Нейков и икономистът Лъчезар Богданов - в БНТ. 

Очаквано - според Димитров, който е и пряк участник в преговорите, новата схема може да доведе до положителни резултати. Той опита да даде малко повече информация как ще се случи идеята. В своята същност промяната е следната: този тип минимална работна заплата ще е един вид минимален стартов пакет за трите вида персонал по квалификация - нискоквалифициран, средноквалифициран и висококвалифициран. Те пък се разделят на всички икономически дейности, които са около 60-70. Общият сбор означава, че накрая би трябвало да имаме договорени около 200 минимални работни заплати по професия и бранш, обясни Димитров. 

"Те ще дадат един стартов пакет на всеки един - от колко по-ниска заплата няма да трябва да се договаря с работодателя."

Той поясни, че в момента има такъв тип договореност, но той си е между синдикати и бизнес, а с влизането на властта в договорката този тип механизъм ще бъде записан в наредба. Накратко - ако синдикати и бизнес не се разберат за дадена професия в даден бранш, намесва се правителството, което ще наложи задължително решение. 

Според Димитров при всички положения се очаква този тип минимална работна заплата да е по-висок от сега реално изплащаните на хората по браншове. Много ниски или много високи минимални възнаграждения пък нямало как да има, защото в такива преговори има реален сблъсък на синдикати и бизнес. 

На диаметрално противоположното мнение обаче са Иван Нейков и Лъчезар Богданов. Според тях идеята ще донесе само хаос, а и е трудно осъществима. Според бившия социален министър тази "игра" е вече "играна" и от нея не сме видели нищо добро. 

"Това шоу го гледахме по времето на министър Емилия Масларова. Тогава изведнъж работдателите отказаха да преговарят и министърът започна административно да определя тези прагове."

Според него - дори да има някаква формална договорка, действителен икономически ефект няма да има, дори да има предвидени глоби за работодатели, които не изпълняват договорките. 

Според Лъчезар Богданов има много по-елегантен вариант, с който да се реши въпросът. Просто казано - създаването на индикатор от инструменти и една формула, която да изчислява с колко да се вдига заплатата, като в тези иинструменти влязат показатели като икономичски ратеж и производителност на труда. Това би означавало минималната заплата да се вдига при добри икономически времена, а да не става административно всяка година по волята на една договорка. Освен това във времена на криза такава идея гарантирала глътка въздух за бизнеса.