54 на сто от българите изразяват недоверие в информациите за разпространението на коронавируса. Близо две трети смятат, че пандемията разделя нацията..А повече от половината вярват, че най-лошото вече е зад нас. В същото време 62 на сто твърдят, че позициите им са по-близки до тези на проф. Венцислав Мутафчийски, отколкото до вижданията на доц. Атанас Мангъров.

Това сочат данните са от национално представително проучване на "Екзакта", проведено в периода 6-13 юни. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) „face to face” са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната.

На фона на растящия броя заразени и новите огнища от коронавирус 53% от българите към средата на юни вярват, че най-лошото е вече зад нас. Четири пъти по-малък е делът на онези, според които най-лошото, свързано с епидемията предстои – 13%. Тезата, че най-лошото е вече зад гърба ни се споделя главно от хора на възраст до 50 г., от високообразовани и от жители на населените места извън столицата.

Значителен, обаче, се оказва делът на хората, които не могат да преценят какво следва занапред – 34%. Най-неясно изглежда бъдещото разпространение на коронавируса у нас според ниско образованите и бедните българи, но и според жителите на София (очевидно по различни причини).

Оценките на столичани се разделят на два съизмерими дяла от по 45%, когато става дума за очаквания относно бъдещето на пандемията у нас. 45% твърдят, че лошото е вече зад гърба ни и също толкова са столичаните на мнение, че ситуацията с коронавируса у нас е твърде неопределена и неясна.

Кое от следните твърдения във връзка с разпространението на COVID-19 у нас споделяте?

69% от българите определят като адекватни ограничителните мерки от март до май т. г., въведени във връзка с разпространението на COVID-19 у нас, а 64% преценяват като адекватни и мерките по разхлабване на извънредното положение от началото на май.

Неприемащите мерките на държавата (както ограничителните, така и разхлабващите) са с равни дялове от по 17%.

Най-висока подкрепа за ограничителните мерки регистрираме сред жените, сред хората на възраст над 40 г., сред  високообразованите респонденти и сред хората с жизнен стандарт над средния, както и сред жителите на столицата и на областните градове – те са подкрепяни от по около 70% от хората в двата типа населени места.

Мерките по разхлабването са оценявани като адекватни най-често от жителите на по-малките населени места.

Симпатизиращите на партиите от управляващата коалиция значително по-често одобряват ограничителните мерки в периода март – май т. г. в сравнение с привържениците на опозицията. Това означава, че въпреки непартийната си природа, мерките се възприемат нееднозначно от партийните електорати, отбелязват от "Екзакта".

89% от българите твърдят, че по-скоро се съобразяват с препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция, дезинфекция, носене на маски и пр. По-често това декларират жените, възрастните хора, образованите респонденти и жителите на големите градове.

9% от българите споделят, че те лично познават хора, които вече са преболедували от COVID-19.

63 на сто от българите смятат, че пандемията разделя нацията

В същото време се оказва доста висок делът на българите, които заявяват, че повечето им познати не вярват на информациите за разпространение на коронавируса – 54%. Най-често в подобна среда на недоверие към информацията за пандемията се движат млади хора на възраст до 30 години, ниско образовани респонденти, както и жители на населените места извън столицата.

Според 63% от пълнолетните българи пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията пред общата заплаха. Така, според изследването, хората се оказват разделени на здрави и болни, млади и стари, вярващи и невярващи в епидемията, спазващи и неспазващи социална дистанция и т.н. Най-често подобно делене прави впечатление на жителите на столицата. 73% от тях са убедени, че пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията.

62 на сто по-близко до мнението на Мутафчийски

Що се отнася до подкрепата за една или друга медицинска теза, свързана с разпространението на коронавируса у нас, данните показват, че мнозинството от българите се самоопределят като хора, които намират за близко до собствените си позиции мнението на председателя на НОЩ ген. проф. Венцислав Мутафчийски. Така мислят 62% от интервюираните. Други 34% се определят като хора, на които повече импонират позициите на доц. Атанас Мангъров, отбелязват от "Екзакта".

Най-много поддръжници на тезите на шефа на НОЩ ген. Мутафчийски има сред жените, сред хората на възраст над 40 години, сред образованите респонденти и сред 2/3 от жителите на София.

Позицията на доц. Мангъров пък се споделя най-често от хората на възраст между 30 и 40 г.

"В настоящото изследване регистрираме наличие на взаимовръзка между оценките за адекватност на ограничителните мерки и представите на хората за развитието на болестта. 56% от интервюираните, които определят като адекватни ограничителните мерки в периода от март до май, в същото време са убедени, че най-лошото вече е зад нас, т.е. те вярват, че мерките вече са дали добър резултат", коментират от "Екзакта".

Една трета от интервюираните посочват, че страдат от хронични заболявания, като това е в сила за две трети от сънародниците ни на възраст над 60 години. Цели 92% от хронично болните твърдят, че досега са се съобразявали с препоръките на НОЩ. 70% от хронично болните подкрепят позициите, изразявани от проф. Мутафчийски, което е по-висока подкрепа от средната за работата на шефа на НОЩ в страната. 30% от хронично болните споделят позициите, изразявани от доц. Мангъров.

73% от хронично болните определят като адекватни ограничителните мерки от март до май. В същото време по обясними причини те са по-предпазливи в ентусиазма си относно разхлабването на мерките в сравнение с българите, които не страдат от хронични заболявания.

5 на сто са загубили работата си

34% от българите посочват, че по време на епидемията не им се е наложило да прекъсват работа. Други 25% са били в отпуск (16% от тях в платен и 9% неплатен).

5% твърдят, че са загубили работата си и още не са намерили нова, а 2,4% посочват, че са загубили работата си, но вече са намерили нова. Една трета от интервюираните не работят и пред тях не стои въпроса за оцеляване на трудовия пазар (става дума за пенсионери, за учащи, за жени в майчинство и т.н.).