Протестите в САЩ срещу расизма в Америка застигнаха "Леля Джемайма" - марка микс за палачинки, сироп и други, която е любимата закуска на милиони американци от 131 години насам, предаде Асошиейтед прес.

Компанията "Куакър Оутс" обяви в сряда, че пенсионира "Леля Джемайма" и призна, че произходът на героинята е "основан на расов стереотип" от XVIII век, който възхвалява чернокожата жена - "мама", която служи на своите бели господари. Бившата робиня Нанси Грийн става първото лице на продукта през 1890г.

И други компании заявиха, че преразглеждат расовите изображения в своита марки. Собственикът на "Чичо Бен" - еквивалент на "Леля Джемайма", но вместо това става въпрос за варен ориз, обяви, че ще промени идентичността на марката.

По-рано през годината "Ланд О'Лейкс" обяви, че повече няма да използва образа на туземна индианка на опаковките от масло и сирене, които продава от края на 20-те години на миналия век насам.

Много от протестиращите приветстват решението на компаниите да влязат в крак с времето.

Други обаче са недоволни, че е било необходимо да се стига до масови демонстрации, за да се решат собствениците към преориентиране на бранда. Те настояват и други фирми да ги последват и дават примери с други расистки марки - "Ескимо пай" на "Нестле", "Мис Чикита" - шведският разпространител на банани и най-вече "Вашингтон Редскинс" - американския отбор по футбол, на чието лого е изобразен индианец.

Риче Ричардсън - доцентка по афроамериканска литература от Университета Корнел призова за пенсионирането на "Леля Джемайма" преди 5 години в коментар за "Ню Йорк Таймс". Статията бе публикувана, след като в САЩ бе възобновен дебата за премахването на статуи на герои на Конфедерацията и бе извършено убийството на деветима чернокожи поклоници в църква от белия расист Дилан Руф в Чарлстън, Южна Каролина.

Ричардсън сподели, че "Леля Джемайма" символизира мрачния комфорт, който някои американци изпитват към чернокожия слугинаж - до такава степен нормализиран, че присъства на кутии за микс на палачинки. Тя изтъкна, че има достатъчно силни жени, които може да служат за идеали на афроамериканската история.

"Въпросът става: "Искаме ли да съхраним образи, които ни връщат обратно в миналото, когато чернокожите са били слуги и от тях се е очаквало да си знаят мястото?", твърди Ричардсън. "Хората, които искат да запазят тези символи едва ли не ни казват, че това са били времена, към които изпитват носталгия. Не мисля, че хората искат да изпращат подобно послание, но сега не бива да позволяваме да се изпращат сигнали със смесено съдържание", отбелязва доцентката.