Доц. д-р Александър Корнезов - българският съдия в Общия съд на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, отбеляза със забележителна импровизирана реч тази вечер награждаването му с "Юрист на годината". Корнезов и Юлия Ковачева от т. нар. "опозиционно малцинство" на Висшия съдебен съвет си тръгнаха с двете престижни награди - сътветно на редакцията на "Правен свят" и на съдебните репортери.

Ковачева благодари за огромното признание и призова за достойнство магистратската общност при избора на нов ВСС, който предстои.

Пред служебния премиер Огнян Герджиков, членове на ВСС и представители на цялата магистратска общност, политици и др. Корнезов каза следното:

"Добър вечер на всички.

Благодаря много за наградата, която приемам с огромна отговорност. Ако ми позволите, бих си позволил няколко думи като гражданин, не като юрист тази вечер. Тъй като живеем във време разделно.

Живеем във време разделно!

Европейският съюз, на който аз съм отдал част от професионалната си и и академична кариера, е изправен може би пред най-тежкото си изпитание. Тази година, 2017-а, ще бъде решаваща за самото оцеляване на Европейския съюз.

Както всички знаем, през последните години ЕС влиза от една криза – тъкмо излезе от нея и започне друга. Пръво беше дълговата криза. След това започна мигрантската криза, която продължава и до днес. След това дойде Брекзит.

Последните месеци натискът срещу ЕС, срещу европейското единство – както от Изток, така и от Запад, нараства. Тази година ни очакват 3 съдбоносни избора в 3 от държавите-членки – учредителки на ЕС.

И, повярвайте ми, гаранция за изхода от тези избори и за бъдещето на европейската идея като цяло няма.

Когато се замисля за Брекзит – по-конкретно казвам Брекзит, тъй като аз съм дълбоко убеден, че дълговата криза, като всяка една икономическа криза е въпрос на време... Икономическите кризи идват и си отиват – въпрос на цикли е понякога.

Мигрантската криза, дай Боже, скоро и тя да бъде разрешена – въпрос, разбира се, е кога ще приключат военните действия в Близкия Изток.

Брекзит ще остане.

Аз след резултатите от Брекзит почувствах негативния вот за излизане на Обединеното кралство като лично разочарование. Тъй като част от академичната ми карира е свързана с Обединеното кралство. Следих предреферендумната кампания много отблизо. Това, което ми направи много силно впечатление и това, което искам да споделя с вас сега, е че цялата кампания се свеждаше до това – колко средства получава Обединеното кралство от ЕС и колко Обединеното кралство плаща на ЕС.

Ако си спомняте, един голям червен атобус обикаляше цялото Обединено кралство с едни огромни надписи как 300 млн. ли, 500 млн. ли паунда на месец ние ще си върнем, ако излезем от ЕС. И целият дебат се свеждаше до това – вярно ли е, не е ли вярно, 300 ли са, 500 ли, 100 милиона ли са и т.н...

До това ли се свежда Европейският съюз? Това искам ние всички да се замислим тази вечер. И в тази година, която е решаваща...

До това ли се свежда европейската идея?

Счетоводство ли е това? Сметкаджийство ли е?

Нека се запитаме ние като българи. Макар че много често тук, в България дебатът също се свежда до това – колко фондове ние получаваме от ЕС, спрени ли са, не са ли спрени. Отново сметкаджийство!

Вярно, важно е, особено за една икономика като българската, която разчита горе-долу само на това – да си го кажем в прав текст.

Но до това ли се свежда европейската идея?!

Не е ли време в такива времена разделни да започнем ние да говорим за европейските ценности, които ни обединяват? И това не е нищо друго освен нашата дълбока убеденост в защитата на човешките права, в равенството между европейските народи, в солидарността!

Защото именно солидарността между европейските народи е това, което отличава ЕС от всяка друга международна организация.

Солидарността!

Нека да се замислим за секунда: ако България един ден – дай Боже да стигнем тези дни – се превърне в нетен платец в европейския бюджет! Забогатеем... И започнем ние като данъкоплатци да заплащаме за по-бедните европейски народи, за да могат те да се развият – това е солидарност... Дали нашата подкрепа за ЕС би била същата като днес?

Запитайте се. Ето това са европейските ценности.

И в тези трудни времена ще се върна в крайна сметка на първопричината: защо го има този Европейски съюз? Каква е европейската идея?

Това не е нищо друго освен идеята за мир между европейските народи.

И моето поколение, включително поколението на родителите ми, които не помнят войната, за нас мирът е нещо като даденост. Ние сме свикнали да живеем в мир.

Мирът НЕ Е даденост! Да се огледаме наоколо... Мирът не е даденост!

Спомням си, бях студент в Софийския университет, през 1999 г., когато по погрешка няколко бомби от бомбардировките в съседна Югославия паднаха включително над София. Всички помним това!

Ние като българи най-добре знаем това: тук, на Балканите мирът не е даденост. Никъде по света мирът не е даденост! Мирът е ПОСТИЖЕНИЕ!

И можем да обвиняваме днес ЕС във всички смъртни грехове, които си пожелаем. Но едно нещо не може да отречем – неговото постижение за мир.

Защото през последните 70 години европейските народи – поне държавите-членки на ЕС, живеят в мир.

И само поради тази единствена причина европейската идея заслужава нашата пълна подкрепа.

Благодря ви!"

(бурни аплодисменти)