Можеше да е и по-лошо. Украинският банков сектор обаче беше пощаден от ескалация.

“Всички бяхме подготвени за такъв сценарий и в чекмеджетата си имахме извънреден план за ликвидация. В крайна сметка никой не трябваше да го вади от чекмеджето”, казва член на управителния съвет на известна чуждестранна банка, пожелал анонимност.

Браншът най-вероятно го дължи на опитите на президента Петро Порошенко и на намесата на Централната банка да се внесе успокоение. Малко преди края на 2016 г. Националната банка безпрецедентно обяви, че парите на вложителите в „Приватбанк“ (Частна банка – б.р.) са сигурни. Все пак тя има 20 милиона клиенти, почти половината от населението на Украйна. Ако те се бяха поддали на паника, а самата банка да фалира, цялата финансова система щеше да рухне. Порошенко дръпна внезапната спирачка и малко преди Коледа на 2016 г. я одържави.

Камара от лоши кредити

Оттогава цари спокойствие. Според експерти обаче кризата бързо може отново да избухне. В сравнение с Еврозоната банковият сектор на Украйна се намира в лошо състояние. В последния си доклад Националната банка посочва известно стабилизиране, след като през предходната година загубите са били рекордни – 159 милиарда украински гривни (5,45 милиарда евро).

Истинската картина обаче е друга.

В последния си доклад самата Национална банка посочва, че 30,5 на сто от раздадените кредити са несъбираеми. При това процентът значително е занижен. Според анализи на експерти той е 50 на сто.

Пазителите на валутата твърдят, че при «Приватбанк» лошите кредити възлизали едва на 11,4 на сто, въпреки че отдавна е известно – почти всички кредити са раздадени от нея на фирми, които са свързани с акционери на банката.

Връщане на кредити при тази олигархична структура се смята за изключено.

От друга страна, държавните банки, чийто дял отново нарастна на над 50 на сто, признават катастрофалното си положение. Лошите кредити при тях са 45 на сто и то без да се взимат предвид тези на „Приватбанк“.

Корупция и олигарси на власт

Олигархът Игор Коломойски е един от собствениците на "Приватбанк". Ройтерс го нарече "олицетворение на шуробаджанащината и корупцията". Снимка Уикипедия

Националната банка, чиято безхаберна политика беше подлагана на критики, междувременно се активизира и то под натиска на западни кредитори. Тя издаде разпореждане, с което принуди банките да извършват оценки на риска при отпускането на кредити.

Браншът страда предимно заради дълбоката рецесия, която от 2014 г. държи страната в примка. В рамките на две години брутният вътрешен продукт се срина с над 16 на сто, така повлече по нанадолнището и националната валута. Вината за това не е само в конфликта с Русия, който парализира индустриално развитите източни части на страната, а и на продължаващата да съществува олигархична икономическа структура. Естествено, и на корупцията. Според корупционния индекс на «Трансперънси интернешънъл» по този показател Украйна е на 131-о място в списъка от общо 176 държави. Така заедно с Русия двете страни са в дъното на таблицата за Европа.

Според експертите корупцията е основният проблем в банковия сектор. Банковият надзор дълго време е позволявал на проблемни банки и на техните собственици да източват пари. Кредитите трудно са събираеми, тъй като клиентите заплащат далеч по-малки суми, за да се забавят съдебни процеси, отколкото са дължимите лихви по кредитите.

«Само страхливци връщат кредити», казват в Украйна.

При случая с «Приватбанк» има и политико-тактически причини. Един от собствениците й - олигархът Игор Коломойски, по време на ескалацията на украинската криза беше губернатор в източната част на страната. Той нападаше вербално Владимир Путин, както никой друг не го е правил. Между другото го нарече «дребен шизофреник». Това му спечели симпатиите на Киев. С оглед на «Приватбанк» агенция Ройтерс го окачестви като «олицетворение на шуробаджанащината и корупцията».

Междувременно и ЕС критикува положението в Украйна. Преди всичко олигархично структурираната икономика се окачествява като една от основните причини да забуксува борбата с корупцията. Посочва се също, че съдебната система не е в достатъчна степен независима от правителството, както и че олигарси упражняват влияние върху политически партии.

От руския към европейския пазар

Има и сигнали в положителна посока. Рецесията приключи и икономиката бавно се съвзема. Прогнозните стойности за ръст на брутния вътрешен продукт за тази година варират между един и три процента.

Според икономисти Украйна печели от глобалната конюнктура и от завишаването цените на суровините, което е от решаващо значение за страната.

Все още обаче икономиката се намира в състояние на трансформация от руския към европейския пазар, което налага редица реформи. Равносметката засега е отрицателна. Трябва обаче да се признае, че от невероятните 43 на сто инфлация за 2015 г. през миналата година тя падна на 12,4 на сто. За 2017 г. експерти предвиждат едноцифров показател. Забележителен е и фактът, че в своя Global Risk Briefing за 2017 г. агенция Блумбърг оценява украинската валута като най-стабилната в света.

Стабилизира се и отпускането на кредити. Междувременно лихвите по тях вече не са 24 на сто, а “само” 16 на сто.

При влоговете също се наблюдава стабилизиране. Въпреки това банковият сектор продължава да има проблем с печалбите. А с одържавяването на „Приватбанк“ държавният дял в сектора отново е над 50 на сто, което от гледна точка на конкуренцията се окачествява като проблематично.

В рамките на 3 години пазарният дял на петте най-големи банки се покачи почти двойно и достигна 57 на сто. От 2014 г. близо 90 банки или половината от паричните институти изчезнаха от пазара. Най вероятно още дузини ще ги последват.

-------

* Авторът е кореспондент в Москва на в. "Ди Велт”, където е публикувана статията. Препечатваме я с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.