Ако някой си направи труда след около седмица да си спомни какво точно е казал в първата си реч президента Радев, ще се сети само едно: „Имате още една седмица“. Тази реплика, която изглеждаше като изтървана и възмути до дъно редица политици, всъщност бе и най-силното послание на Радев.

С това послание, той, макар и не-особено в стила на политическата коректност, отговаря на очакванията на избирателите си.

Припомнете си защо бе избран Румен Радев. През цялата изборна кампания той се позиционира (явно успешно) като летец, генерал, военен, разбирайте - достоен, смел, открит и откровен.  Тоест НЕ-политик. Основната причина за успеха на Радев бе именно това, успя да убеди хората, че не е политик и ако бъде избран ще накаже политиците.

Явно Радев ясно си е давал сметка за позицията си и в първата си реч направи точно това. Той говори пред политиците като НЕ-политик и им се закани.

Ако това не се харесва на днешните народни представители, повярвайте ми, се е харесало много на избирателите му. Радев гледаше през депутатите и говореше на избирателите си.

Възмущението от това, че уж сричал пък бил скучен и хленченето, че не уважавал депутатите само наля вода в мелницата на Радев.  Нима досега от парламентарната трибуна качеството на дебатите да са били на висота? Нима някой от критикуващите депутати има качествата на Демостен или Цицерон, но е бил останал неразбран от неблагодарния избирател?

Речта на Радев бе наказателна срещу политическата класа,  това беше целта й, а депутатите се хванаха.

Да, тя беше без фокус, приличаше на обобщение, отколкото на програма. Тя констатира настоящата ситуация без да даде ясни и конкретни решения, без дори да очертае приоритети. Въпреки това в нея нямаше нищо грешно и имаше за всекиго по- нещо. От съдебна реформа и про-атлантическа ориентация за десните, до социална справедливост и борба с бедността за левите.  Но това са просто думи, които всеки ден валят от телевизора.

Зад този словесен водопад , само с една реплика Радев постави разделителна линия, която дълго време ще му осигурява комфорт – барикада между него и политическата класа.

Подобно поведение обаче крие много рискове за президента. Според изследванията на основните социологически агенции, много е вероятно след три месеца, онези, на които Радев даде седмица, да се върнат.  Ако иска да предприеме реални мерки срещу проблемите, които описа в речта си, той има нужда от народните представители, правителството, има нужда и от партиите.

В крайна сметка добри или лоши,  те са представители на регионите, те са хората, които приемат и отхвърлят закони, ние сме парламентарна, а не президентска република.

Ако Радев се отнася с тях и със следващото редовно правителство, независимо от коя партия е то, като ментор и назидател, президентът рискува да изпадне в много трудна ситуация.  Иска или не, Радев вече е политик. Ако прекалено дълго време се крие зад барикадата, от кредото му „малко думи, но резултатни действия“, ще останат само думите.