Ad Config - Website header

 

Article_top

Преди 40-50 години "военната помощ бе 1 процент от цялата продукция на машиностроението в СССР". "През 1975 г. общият брой въоръжения на трите главни арабски страни бе от 7 до 14% от цялото съветско въоръжение. Ако към тях бъдат добавени останалите арабски страни, този показател ще се колебае между 9 и 10 на сто. Така Египет, Сирия и Ирак имат близо 5500 съветски танка, докато всички арабски страни, взети заедно - 7500 танка на фона на 40 000, които има СССР. Съпоставими данни по бойни самолети - 1200 и 1600 в сравнение с 9600 във всички видове съветски въоръжени сили."

Това са данни от книга, пазена някога в специалните хранилища на учрежденията на ЦК - "Съветската икономика в перспектива" (Сборник от доклади, представени от Обединената икономическа комисия на Конгреса на САЩ на 14 октомври 1976 г.).

"В продължение на повече от две десетилетия СССР харчеше за военна помощ за Близкия изток близо 2 на сто от своя военен бюджет и почти 6% от своето оръжейно производство (включително усилията в Космоса)... С времето по-голямата част от предвидените показатели на военната помощ значително нараснаха - така военната помощ за този регион се увеличи от 1,1 процент от военния бюджет през 1955-1966 г. до 1,7% в края на 60-те г. и достигна 3,5 на сто през 1971-1974 г. Тоест показателят скочи повече от три пъти." (Пак там).

Къде се дяна всичко това? Десетки или дори стотици хиляди хора, които минаха през "износа на революции", през "разширяването на влиянието", през "разпространяването на идеите на социализма". Те и днес са все още сред нас, като с тъга си спомнят знойните нощи и пазари някъде в Багдад или Триполи, или в Кайро и Дамаск. Милиарди долари, спечелени и отписани. Каква част е отписана?

След това ни обзе идеята за постсъветското пространство, което в крайна сметка се разхвърча като счупена ваза. Някой пресметнал ли е размерите на предаденото от Русия във вид на ценови привилегии и отписани дългове през 90-те г. и 2000-те г.? Къде е всичко това? Къде са тези неизмерими усилия? Има само постоянно намаляваща общност.

Днес неумолимо ни обхваща евразийската идея и, за да бъде тя реализирана, ще бъдат похарчени нови хора и нови ресурси.

Прогнозата е със същия резултат.

Защо? Защото по навик вместо сух, рационален разчет, попадаме в плен на идеологията, което ни кара, като прахосваме собствения ни народ и ресурсите му, без да жалим неговите сили, неговия живот, неговите пари, неговата храна, неговите къщи, да даваме всичко това някъде встрани в преследване на митове, по други океани, из чужди пясъци.

Защото би трябвало първо да уредим собствения си живот - с доволство и свобода, с увеличаваща се собственост, с отлични пътища, с ефективен икономически модел, а вече чрез това да се разширяваме, а по-точно - да привличаме към нас живущите в съседство народи и държави.

В Русия народът така и не успя да натрупа семейна собственост. Всяко поколение през последните над 100 години започваше от нулата.

Има една прекрасна идея - изолационизмът. Тя не означава отсъствие на външна политика или слаба армия или отказ от търговия с оръжия зад граница.

Тя означава само едно - не е необходимо де се прави нещо излишно, да се подчиняваме на още една жар-птица и да оставаме тотално бедни.

Бих свел цялата икономическа политика до няколко прости формули.

Да спрем да преливаме отвъд границите. В панславизма, интернационализма, в защитата на постсъветските граници, в православната солидарност, в евразийството с неговия завой на изток, в хилядите други идеи, които може да роди един болен мозък.

Не бива да оставаме бедни.

Трябват поне две десетилетия относителна икономическа свобода, ниски данъци, нисък процент и самите ние да се устроим в ново, по-добро жилище.

Що се отнася до отношенията със съседите - близките, далечните, партньорите и не съвсем партньорите - животът показва, че няма нито свои, нито чужди, нито близки, нито далечни.

И армията, и флотът не са най-добрите приятели, защото могат като приятели да съществуват само на основата на силна икономика.

Най-добрият приятел е увеличаването на вътрешното търсене и предлагане, не инжектирано с хормони и антибиотици, а подчинено на благосъстоянието на собствения народ, а не на тонове и барели.

Сухият, рационалният, може би протестантският разчет, в който има място само за обогатяване на собствения народ и защита на интересите на собствеността му, а не защита на нечии интереси, в каквито и "-изми" те да се вписват.

Точно това е, поне днес, най-добрата форма на "братство навеки" с всекиго, който живее от другата страна на границата.

----

* Авторът е руски икономист. Завежда отдела за международни капиталови пазари в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. Коментарът е публикуван в профила му във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.

 

Преди 40-50 години "военната помощ бе 1 процент от цялата продукция на машиностроението в СССР". "През 1975 г. общият брой въоръжения на трите главни арабски страни бе от 7 до 14% от цялото съветско въоръжение. Ако към тях бъдат добавени останалите арабски страни, този показател ще се колебае между 9 и 10 на сто. Така Египет, Сирия и Ирак имат близо 5500 съветски танка, докато всички арабски страни, взети заедно - 7500 танка на фона на 40 000, които има СССР. Съпоставими данни по бойни самолети - 1200 и 1600 в сравнение с 9600 във всички видове съветски въоръжени сили."

Това са данни от книга, пазена някога в специалните хранилища на учрежденията на ЦК - "Съветската икономика в перспектива" (Сборник от доклади, представени от Обединената икономическа комисия на Конгреса на САЩ на 14 октомври 1976 г.).

"В продължение на повече от две десетилетия СССР харчеше за военна помощ за Близкия изток близо 2 на сто от своя военен бюджет и почти 6% от своето оръжейно производство (включително усилията в Космоса)... С времето по-голямата част от предвидените показатели на военната помощ значително нараснаха - така военната помощ за този регион се увеличи от 1,1 процент от военния бюджет през 1955-1966 г. до 1,7% в края на 60-те г. и достигна 3,5 на сто през 1971-1974 г. Тоест показателят скочи повече от три пъти." (Пак там).

Къде се дяна всичко това? Десетки или дори стотици хиляди хора, които минаха през "износа на революции", през "разширяването на влиянието", през "разпространяването на идеите на социализма". Те и днес са все още сред нас, като с тъга си спомнят знойните нощи и пазари някъде в Багдад или Триполи, или в Кайро и Дамаск. Милиарди долари, спечелени и отписани. Каква част е отписана?

След това ни обзе идеята за постсъветското пространство, което в крайна сметка се разхвърча като счупена ваза. Някой пресметнал ли е размерите на предаденото от Русия във вид на ценови привилегии и отписани дългове през 90-те г. и 2000-те г.? Къде е всичко това? Къде са тези неизмерими усилия? Има само постоянно намаляваща общност.

Днес неумолимо ни обхваща евразийската идея и, за да бъде тя реализирана, ще бъдат похарчени нови хора и нови ресурси.

Прогнозата е със същия резултат.

Защо? Защото по навик вместо сух, рационален разчет, попадаме в плен на идеологията, което ни кара, като прахосваме собствения ни народ и ресурсите му, без да жалим неговите сили, неговия живот, неговите пари, неговата храна, неговите къщи, да даваме всичко това някъде встрани в преследване на митове, по други океани, из чужди пясъци.

Защото би трябвало първо да уредим собствения си живот - с доволство и свобода, с увеличаваща се собственост, с отлични пътища, с ефективен икономически модел, а вече чрез това да се разширяваме, а по-точно - да привличаме към нас живущите в съседство народи и държави.

В Русия народът така и не успя да натрупа семейна собственост. Всяко поколение през последните над 100 години започваше от нулата.

Има една прекрасна идея - изолационизмът. Тя не означава отсъствие на външна политика или слаба армия или отказ от търговия с оръжия зад граница.

Тя означава само едно - не е необходимо де се прави нещо излишно, да се подчиняваме на още една жар-птица и да оставаме тотално бедни.

Бих свел цялата икономическа политика до няколко прости формули.

Да спрем да преливаме отвъд границите. В панславизма, интернационализма, в защитата на постсъветските граници, в православната солидарност, в евразийството с неговия завой на изток, в хилядите други идеи, които може да роди един болен мозък.

Не бива да оставаме бедни.

Трябват поне две десетилетия относителна икономическа свобода, ниски данъци, нисък процент и самите ние да се устроим в ново, по-добро жилище.

Що се отнася до отношенията със съседите - близките, далечните, партньорите и не съвсем партньорите - животът показва, че няма нито свои, нито чужди, нито близки, нито далечни.

И армията, и флотът не са най-добрите приятели, защото могат като приятели да съществуват само на основата на силна икономика.

Най-добрият приятел е увеличаването на вътрешното търсене и предлагане, не инжектирано с хормони и антибиотици, а подчинено на благосъстоянието на собствения народ, а не на тонове и барели.

Сухият, рационалният, може би протестантският разчет, в който има място само за обогатяване на собствения народ и защита на интересите на собствеността му, а не защита на нечии интереси, в каквито и "-изми" те да се вписват.

Точно това е, поне днес, най-добрата форма на "братство навеки" с всекиго, който живее от другата страна на границата.

----

* Авторът е руски икономист. Завежда отдела за международни капиталови пазари в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. Коментарът е публикуван в профила му във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.

Коментари

Neandertalec's picture
Neandertalec
Neandertalec

Предател! :)

Предател! :)
Mark Watson's picture
Mark Watson
Mark Watson

Не може да бъде

Русия е империя и като такава тя не се интересува от жизнения стандарт на живущите в империята. Империите се грижат сама за войската и полицията. Русия това прави.
cos's picture
cos
cos

cos

Не са в състояние. Нямат грам капацитет, интелект и културни ориентири за го планират и направят.

Яков

Яков
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Не мога да повярвам!

Не мога да повярвам! В Русия икономически спец написал нещо много вярно и съществено, което съм чувал многократно по-рано там, но тихо и с оглеждане, най-вече опасявайки се от някой съвестен гражданин. Нещата вървят към оправяне.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета