Политикът с най-висок дял одобрение в България остава Бойко Борисов, въпреки че и при него преобладава неодобрението. В момента в България няма лидер на политическа партия, към когото позитивното отношение да е с по-висок дял от неодобрението.

Това показват данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната. Проучването е проведено между 27 и 30 декември 2016 г., допълва "Фокус".

Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов е одобряван от 25%, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева е одобрявана от 16%.

Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към Бойко Борисов с около 5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ.

Въпросът за аргументите, с които Бойко Борисов подаде оставката си, не намира еднозначен отзвук в общественото мнение. 39% от българите приемат аргументите му за оставката, а за 45% те са неприемливи.

Най-понятни са аргументите на Борисов за оставката му сред хората на възраст между 40 и 60 години, сред образованите избиратели и сред жителите на градовете.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.

Същевременно 77% от българите одобряват членството на страната ни в ЕС, а 13% не го одобряват. Над средния дял одобрение регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст до 60 години, сред високообразованите българи, сред заможните хора, както и сред избирателите на ГЕРБ, на ДСБ, на РБ и на ДПС.

Над средното е неодобрението за членството на страната ни в ЕС сред възрастните българи, сред нискообразованите и бедните, сред симпатизантите на БСП и на Обединените патриоти (главно за сметка на избирателите на Атака).

59% от българите одобряват членството ни в НАТО, а негови противници са 22%. Този дял нараства с четири-пет пункта за последните три години. Над средната е подкрепата за членството на страната в НАТО сред мъжете, сред българите на възраст под 60 години, сред високообразованите, сред жителите на градовете-областни центрове и сред привържениците на ГЕРБ, на ДСБ и на РБ. Най-много са противниците на НАТО сред привържениците на БСП и на Обединените патриоти.

И въпреки, че повечето българи преосмислиха в някаква степен ранния си еврооптимизъм и приземиха свръхочакванията си, в настоящото изследване регистрираме, че 56% от българите очакват от европейските институции да осъществяват пряк контрол над българските съдебни и правораздавателни органи. Подобни очаквания са следствие от перманентното и високо обществено недоволство от работата на българските съдебни и правораздавателни органи през последните години, регистрирано от всички социолози. При това недоволството е слабо повлияно от това, коя политическа сила доминира във властта.

Най-много привърженици на тезата за европейски контрол над съдебната система у нас има сред мъжете, сред хората на възраст над 40 години, сред високообразованите, сред градското население на страната, сред по над две трети от избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДСБ.