Ad Config - Website header

 

Article_top

Започналите вчера преговори за обединението на Кипър навлизат в критичната си и решителна фаза, съобщи в. "Гардиън".

На масата седнаха Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ - съответно президент на Република Кипър и лидер на признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР). Те се събраха в Женева след 18-месечни преговори за прекратяване на етническото радзделение на Острова на Афродита. Двамата лидери трябва да обсъждат и най-дребните подробности за бъдещето на страната.

Кипърският президент Никос Анастасиадис (вляво) пристига, придружен от Еспен Барт Ейде - специален съветник за Кипър на генералния секретар на ООН.

А на 12 януари, също в Женева, е насрочена многостранна конференция за Кипър след разделянето му преди 43 години.

Разговорите са с особена важност и за ЕС, който ще бъде наблюдател в този процес. Европейската делегация ше ръководи самият председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Освен Гърция и Турция, ще участва и Великобритания - бившата метрополия на Кипър.

От кипърска страна побързаха да се застраховат, че колкото и да е висок залогът, провал в Женева не означава край на процеса по обединение. Властите оценяват положително подкрепата на ЕС за решаването на проблема, продължаваща повече от 4 десетилетия.

„Не съм сигурен, че ако Кипър не беше пълноправен член на ЕС, ние щяхме да имаме такъв напредък в преговорите“, коментира кипърският еврокомисар Христос Стилианидис, който отговаря за хуманитарната помощ в ЕС.

Мустафа Акънджъ

Гърция играе много сериозна роля за обединението на острова в последните месеци. Темата е една от водещите в разговорите на гръцкия премиер Алексис Ципрас с останалите европейски лидери. Не е изключено самият той да пристигне в Женева, макар това да не е още официално потвърдено.

Възможно е също така на конференцията да дойдат и турският премиер Реджеп Ердоган и британската премиерка Тереза Мей.

Представителите на страните ще обсъдят подреждането на силите, така че да бъде гарантирана независимостта на Кипър, както и териториалният интегритет и сигурността на острова.

От 1974 г. насам буферна зона на ООН разделя кипърските гърци и турци. И двете страни признават, че конфликтът е пред своето решение, но все още има множество проблеми за доизчистване.

Един от тях е как турската част на Кипър ще посрещне европейските стандарти. Островната държава ще остане член на ЕС.

Кипърското турско ръководство трябва да помисли и как ще компенсира хората, принудени да изоставят своите имоти в окупираната от Анкара северна част на острова. Двете общности трябва да решат и как да сформират федерално правителство, което да представлява и двете части.

Мустафа Акънджъ предложи ротационно президентстване на двете общности, като всяка от тях поема властта за срок от две години. Тази идея се приема добре сред кипърските турци, но не и от гърците. На острова живеят малко над 1 милион души. 800 000 души от тях са в гръцката част, а около 300 хиляди - в турската. В СКТР има и около 150 000 заселници от Турция, които Гърция и Кипър смятат за незаконни.

Каквото и да се договорят Анастасиадис и Акънджъ обаче, е необходима подкрепата на Турция, Гърция и Великобритания. Голямата въпросителна за кипърските гърци е дали Ердоган ще подкрепи или ще отхвърли договорките.

Независимо от решението на политическо ниво, думата за обединението ще имат и гражданите на Кипър. След резултатите от допитването за "Брекзит" и президентските избори в САЩ изходите от рефенердумите са трудни за прогнозиране, пише още изданието.

Още повече, през 2004 г. мнозинството кипърски турци подкрепиха плана на ООН за обединение на острова. Гърците обаче го отхвърлиха. 

Също през 2004 г. Кипър влезе в ЕС. От привилегиите на членството обаче се ползва единствено гръцката част на острова. Поради разделението страната няма възможност да се присъедини към Шенгенското споразумение.

 

Започналите вчера преговори за обединението на Кипър навлизат в критичната си и решителна фаза, съобщи в. "Гардиън".

На масата седнаха Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ - съответно президент на Република Кипър и лидер на признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР). Те се събраха в Женева след 18-месечни преговори за прекратяване на етническото радзделение на Острова на Афродита. Двамата лидери трябва да обсъждат и най-дребните подробности за бъдещето на страната.

Кипърският президент Никос Анастасиадис (вляво) пристига, придружен от Еспен Барт Ейде - специален съветник за Кипър на генералния секретар на ООН.

А на 12 януари, също в Женева, е насрочена многостранна конференция за Кипър след разделянето му преди 43 години.

Разговорите са с особена важност и за ЕС, който ще бъде наблюдател в този процес. Европейската делегация ше ръководи самият председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Освен Гърция и Турция, ще участва и Великобритания - бившата метрополия на Кипър.

От кипърска страна побързаха да се застраховат, че колкото и да е висок залогът, провал в Женева не означава край на процеса по обединение. Властите оценяват положително подкрепата на ЕС за решаването на проблема, продължаваща повече от 4 десетилетия.

„Не съм сигурен, че ако Кипър не беше пълноправен член на ЕС, ние щяхме да имаме такъв напредък в преговорите“, коментира кипърският еврокомисар Христос Стилианидис, който отговаря за хуманитарната помощ в ЕС.

Мустафа Акънджъ

Гърция играе много сериозна роля за обединението на острова в последните месеци. Темата е една от водещите в разговорите на гръцкия премиер Алексис Ципрас с останалите европейски лидери. Не е изключено самият той да пристигне в Женева, макар това да не е още официално потвърдено.

Възможно е също така на конференцията да дойдат и турският премиер Реджеп Ердоган и британската премиерка Тереза Мей.

Представителите на страните ще обсъдят подреждането на силите, така че да бъде гарантирана независимостта на Кипър, както и териториалният интегритет и сигурността на острова.

От 1974 г. насам буферна зона на ООН разделя кипърските гърци и турци. И двете страни признават, че конфликтът е пред своето решение, но все още има множество проблеми за доизчистване.

Един от тях е как турската част на Кипър ще посрещне европейските стандарти. Островната държава ще остане член на ЕС.

Кипърското турско ръководство трябва да помисли и как ще компенсира хората, принудени да изоставят своите имоти в окупираната от Анкара северна част на острова. Двете общности трябва да решат и как да сформират федерално правителство, което да представлява и двете части.

Мустафа Акънджъ предложи ротационно президентстване на двете общности, като всяка от тях поема властта за срок от две години. Тази идея се приема добре сред кипърските турци, но не и от гърците. На острова живеят малко над 1 милион души. 800 000 души от тях са в гръцката част, а около 300 хиляди - в турската. В СКТР има и около 150 000 заселници от Турция, които Гърция и Кипър смятат за незаконни.

Каквото и да се договорят Анастасиадис и Акънджъ обаче, е необходима подкрепата на Турция, Гърция и Великобритания. Голямата въпросителна за кипърските гърци е дали Ердоган ще подкрепи или ще отхвърли договорките.

Независимо от решението на политическо ниво, думата за обединението ще имат и гражданите на Кипър. След резултатите от допитването за "Брекзит" и президентските избори в САЩ изходите от рефенердумите са трудни за прогнозиране, пише още изданието.

Още повече, през 2004 г. мнозинството кипърски турци подкрепиха плана на ООН за обединение на острова. Гърците обаче го отхвърлиха. 

Също през 2004 г. Кипър влезе в ЕС. От привилегиите на членството обаче се ползва единствено гръцката част на острова. Поради разделението страната няма възможност да се присъедини към Шенгенското споразумение.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Колко ще изкара новият парламент?