Президентът от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов призова да не се лепи етикета "прокремълски кандидат" на новоизбрания държавен глава Румен Радев. Пред бТВ Стоянов припомни, че на няколко пъти в свои изявления Радев е изтъквал. че е натовски генерал.

"Кому е нужно непрекъснато да говорим, че той е прокремълски президент? Това хвърля известно петно върху образа на България. Задача на нашата евроатлантическа общност е да привлече на своя страна Румен Радев, а не да гледа на него като прокремълски кандидат, защото зорлем ще го направят такъв и няма да му дадат място за отстъпелние. Аз вярвам, че той ще бъде абсолютно лоялен в ангажиментите по отношение на НАТО. Ние се чухме. Аз го поздравих една седмица, след като бе избран. Стори ми се разумен, сериозен човек, който би приел съвет. Няма човек, който да знае всичко", каза Стоянов.

Според него Радев няма политически опит, което е негов плюс, но може да се превърне и в минус. Коментирайки мандата на президента Росен Плевнелиев, Стоянов заяви, че той не е сгрешил в нищо важно.

"Всеки политик прави много грешки и гафове, но в 3-4-5 момента, когато историята му поднесе важни решения и ако той ги вземе правилно, е имал успешен мандат. Когато посрещнах президента Константинеску два пъти му казах Чаушеску - очевиден гаф. От този гаф нищо не последва", поясни Стоянов.

Коментирайки ситуацията в десницата Стоянов припомни, че СДС и ДСБ имат много сложна история.

"Като тези италиански семейства, дето ту се събират, ту пак се разделят. Когато СДС загуби изборите срещу НДСВ, тогава Иван Костов създаде ДСБ. Имаше големи очаквания - да има една нова, чиста, неопетнена, дясна партия. Класическото СДС е в много лоша ситуация. От ДСБ не се получи истинска партия", каза Стоянов.

Той припомни, че първоначалната идея на ДСБ е да са единствените безкомпромисни, които не правят коалиции, но в крайна сметка са ги направили - и със СДС, и с ДБГ, и с Бойко Борисов.

"До изборите има малко време. Не знам дали ДСБ ще успее да развие своя проект. И дали няма да се върне при своята изоставена съпруга СДС", коментира Стоянов.

Според него ГЕРБ има сериозна претенция за дясното, защото е член на ЕНП.

"В България има енергия сред хората, които изстрадаха пустия нашенски преход. Трябва да се появи и лидер. Не е най-важна само платформата. Въпросът е дали тази платформа ще се реализира от човек, който е чист, почтен, харизматичен, който да поведе останалите", каза Стоянов.

Той заяви, че вярва в личната почтеност на Христо Иванов. И изтъкна, че със своята партия "Да, България" той поставя темата за законността.

"Работата е много проста. Въпросът не е в това кой ще управлява. Законноста винаги трябва да управлява. Напипал е верния път. Златна мина е тази тема. Въпросът е кой ще се нареди зад неговото знаме", каза Стоянов.

И изказа резерви по отношение на хората, които се нареждат зад него.

"Ако тази великолепна идея излъчи във властта политически хитреци, какъв е смисълът да лъжем нашите десни избиратели, че това са днешните десни лидери? Хората искат истинско лидерство, да го почувстват със сърцето си", заяви Стоянов.

В коментар по повод навършващите се 20 години от 10 януари 1997 г. президентът припомни, че на тази дата е била кулминацията на протестите, срещу правителството на БСП.

"Беше щурмуван парламентът. Въпросът даже не беше в изключително тежката икономическа ситуация, а самодоволството на БСП, която смяташе, че все още може и трябва да уравлява", коментира Стоянов.

И допълни, че България е имала най-силното антикомунистическо движение веднага след Втората световна война в лицето на горяните, но след това не сме имали събития, подобни на тези в Унгария през 1956 г., Чехословакия през 1968 г. и Полша в края на 70-те и началото на 80-те години на XX в. Според Стоянов 10 януари 1997 г е бил "нашата закъсняла пражка пролет".

"Аз бях един от протестиращите, те виждаха в мое лице техния президент. Но бях уплашен, че ако се случи кръвопролитие, влизахме във всички световни новини и това ни отдалечаваше от НАТО и ЕС за много дълго. За мен тези събития бяха изключително драматични", заяви Стоянов.

Според него поуката от 10 януари 1997 г. е, че "даже и търпението на народ като българския понякога се свършва". Сега обаче нямало такъв протестен заряд, което не означава, че хората са доволни.

"България вече има една солидна котва - НАТО, ЕС. Днес ние сме недоволни, но искам да си представите какво щеше да бъде ако не бяхме членове на ЕС. ЕС е нашето пристанище. От тук нататък крачка по крачка, лека полека", каза Стоянов.

И обобщи една от големите ни национални слабости:

"Туткаме се, докато вземем едно решение и се пишманим, след като го вземем".