Разпускането на Реформаторския блок (РБ) и вливането му в ГЕРБ е най-доброто и най-рационалното решение за всички партии в център-дясното и техните избиратели поради следните причини:

1. Реформаторски блок отдавна няма. Той престана да съществува преди година, когато ДСБ излязоха от управляващото мнозинство. Гражданският му съвет също вече не функционира, а той беше генератор на политики и легитимност на блока. Кой носи вината за този печален резултат е въпрос на спор, но така или иначе днес „РБ” е просто етикет, единствената стойност на който е, че определена група от хора гласуват за него по инерция или някаква друга (вероятно биографична) причина;

2. Тези хора не са много обаче. Гласоподавателите на блока спаднаха от 7-9% до 2-3%, които няма да са достатъчни за влизането му в следващия парламент;

3. Най-деструктивно за дясното ще е да си организира кампания, при която ДСБ, един остатъчен РБ и новият проект на Христо Иванов се конкурират – тогава невлизането в Народното събрание на всички ще е гарантирано;

4. Партиите от остатъчния РБ – СДС, ДБГ и т.н. – имат интерес да влязат в ясна предизборна коалиция с ГЕРБ (заедно или поотделно). По този начин техните 2-3% няма да се загубят и ще подпомогнат сформиране на евентуално мнозинство или поне на по-голяма парламентарна група. Така или иначе за тези партии биха гласували хора, които смятат, че тяхната функция е да подпомагат ГЕРБ – тези избиратели ще оценят положително подобна ясна стратегия;

5. ГЕРБ има огромен интерес от такова развитие. Така той ще покаже, че прави опити да „консолидира” десницата и ще вземе все още престижния в определени среди етикет „СДС”. Но много по-важно е, че по този начин ГЕРБ ще избегне чистата загуба на дясно-центристки гласове и създаването на впечатлението, че дясното е безнадежно фрагментирано. Това впечатление, ако се наложи в кампанията, ще даде автоматично голяма победа в ръцете на левицата. Сами ГЕРБ не могат да разчитат на повече от 30% от местата в следващото НС – ако останалите са леви, патриоти и случайни популисти, ГЕРБ лесно ще бъде изолиран;

6. Консолидацията на ГЕРБ, ДБГ, СДС и др. в предизборна коалиция от рода на тези, които БСП обикновено правят в ляво, ще даде възможност за създаването на втори десен център около ДСБ и „Да, България!”. Този център ще се бори за гласовете, които Борисов така или иначе безвъзвратно е загубил. Бойкотирането на подобен втори център, колкото и да е парадоксално, е губеща стратегия за ГЕРБ (въпреки инстинктите на г-н Цветанов). Ако този център не възникне, голяма част от десните избиратели просто ще си останат вкъщи или ще се пръснат по най-различни извънпарламентарни опции. (Президентските избори показаха, че призивите за „антикомунистически” вот в полза на ГЕРБ звучат кухо дори за собствените му избиратели). Така ГЕРБ ще остане партия без никакъв шанс да състави дясно правителство или дори да участва със сериозно дясно-центристко присъствие в новото НС.

Единствената опция в такава ситуация би била да бъде доста дълбока опозиция, очакването за което пък ще откаже конформисткия вот от ГЕРБ (тези, които обичат да гласуват за победителя). А това ще свали още резултата на Борисов и компания. Перспективата за „голяма коалиция” с БСП (и ДПС) също би била привлекателна само за най-закоравелите привърженици на ГЕРБ, което отново демонстрира, че за Борисов втори десен център в парламента е всъщност изгоден. (Най-малкото този център ще вдигне преговорната цена на ГЕРБ, ако те толкова много искат да се коалират с БСП и ДПС, тъй като биха могли да твърдят, че имат опции и в дясно).

Алтернативата на този вариант с два десни центъра е стратегията “Цветанов” – унищожаването и раздробяването на малките десни формации, така че само ГЕРБ да остане на сцената. Това може да изглежда рационална стратегия на хора, за които политиката е игра с нулев сбор – за да спечелят едни, другите трябва непременно да загубят. В сегашната ситуация обаче от тази стратегия ще загубят абсолютно всички десни. Известна минимална координация и взаимодействие биха ги подпомогнали, каквито и да са принципните различия между тях.

Стратегията „Цветанов” всъщност вече демонстрира своя деструктивен потенциал. Тя допринесе за разпада на дясно-центристкото мнозинство зад правителството „Борисов 2” и даде президентския пост на левицата. Придържайки се към тази стратегия, ГЕРБ просто ще продължи свличането и самомаргинализацията си в следващия парламент. С по-малко места, той ще разполага и с по-малко потенциални партньори.

Това са изцяло реалполитик съображения, които са валидни независимо от това, кой какво разбира под „дясно”, кой какви политики ще води и кой с кого ще се коалира след изборите. Важният дебат е, разбира се, по точно тези въпроси. Но всъщност предизборната тактика може да се окаже решаваща – ако тя е неудачна, съдържателният дебат ще бъде до голяма степен безпредметен.

Саморазпускането на РБ не би било отрицание на постигнатото от блока. Напротив, продължаването му в сегашната форма го дискредитира напълно и го прави да изглежда абсолютно нелеп. Функцията му оттук нататък би била просто да фрагментира дясното и да обрече всички десни формации на неуспех по гореспоменатите причини. Зомбирането на формацията до края на предсрочните избори няма как да допринесе за по-добра оценка за общата й политическа роля, в която имаше и много добри, и полезни неща.

Всъщност със саморазпускането си РБ би съхранил двете си най-ценни характеристики, които с течението на времето влязоха в тежко противоречие. Първо, РБ беше създаден като политически инструмент на протеста от лятото на 2013 г.: на желанието да се разгради модела „КОЙ”, да се освободи държавата от захвата на определени интереси, а (по-късно) и да се търси отговорност за фалита на КТБ. След декември 2015 г. на голяма част от десните избиратели стана ясно, че в коалиция с ГЕРБ това няма да се случи. Разпускайки се сега, РБ ще даде възможност за консолидирането на тези избиратели в представителство, което отговаря по-адекватно на тяхната позиция.

Второ, РБ възникна с идеята да предотврати фрагментацията на дясното и поне за година показа, че това е възможно. Тази възможност все още не е напълно изчезнала, но единствено по формулата описана по-горе, а не по тази от стратегията “Цветанов”.

Казано високо-теоретично, десните са изправени пред проблем на колективното действие. Ако всички се държат егоистично и гледат само собствения си интерес, ще постигнат най-лошия възможен резултат. Един от проблемите на колективното действие носи показателното заглавие “Дилема на затворника”.

В една държава с безконтролна прокуратура, в която главният прокурор еднолично определя какво е правно задължително и какво не е, “Дилемата на затворника” може да придобие съвсем различен, а-теоретичен смисъл за формации, които пренебрегват сътрудничеството и координацията.

Анализът на Даниел Смилов е публикуван в портал "Култура" под заглавие "Реформаторите връщат мандата и се разпускат".