Когато на президенските избори във Франция през пролетта на 2017 г. един срещу друг се изправят кандидатите с най-големи изгледи за победа – консерваторът Франсоа Фийон и дясната националистка Марин льо Пен, на Владимир Путин може само да се съчувства.

И двамата кандидати поддържат тесни, доверителни отношения с руския президент автократ, настояват за вдигане на западните санкции срещу Русия заради агресията й в Източна Украйна и заиграват с идеята да се признае противоречащото на международното право анексиране на Крим. За Путин ситуацията е – който и да спечели, ще е печалба. Налегнала ли го е все пак мъката на избора? В чия полза да се намеси във френската предизборна битка?

Че ще го направи и то масирано, може да се се смята за сигурно, изхождайки от случилото се при президентските избори в САЩ. По-скоро обаче е невероятно на киберармията на Путин да се е удадало сама да манипулира избора. Вън от съмнение обаче е, че неговата дезинофрмационна машинария по безпримерен начин мнипулира американското обществено мнение.

Инструментариумът беше от разпространяване на целенасочена дезинформация до хакване на вътрешни имейли на Демократическата партия, при което Джулиан Асанж и неговата частна антизападна шпионска централа Уикилийкс доброволно са сътрудничили на руските служби.

По време на решаващата фаза на изборната битка фаворитът на Русия Доналд Тръмп повтаряше като папагал съответно най-новите пропагандни пароли на Кремъл. Доколко на това се дължи неговият успех, не може да се измери в точни цифри. Би било обаче укоримо да се подценява мащаба на влиянието на Кремъл върху американската общественост. Това, на което станахме свидетели в САЩ, е предвестник на онова, което ни очаква по време на парламентарните избори в Германия през 2017 г. Путин би следвало да си е направил извода, че това, което е било възможно в Щатите, още по-лесно ще функционира в Европа. Ако в Австрия, Холандия и Италия на преданите на интересите на Кремъл десни популисти се удаде да се докопат до лостовете на властта, то тогава везните значително ще се наклонят в полза на руското влияние. Да не говорим, ако Франция, една ключова водеща сила в ЕС, би се сдобила с проруско политическо ръководство. Тогава за професионалния офицер от КГБ ще е на една ръка разстояние преследваната още от Съветите цел – да откъсне Европа от САЩ, за да може да я постави в зависимост от Русия. Вероятно самият Путин е изненадан колко бързо и безпрепятствено се осъществява походът му към желания от него нов световен ред.

Обявеният от Доналд Тръмп обрат в американската външна политика, който включва и загърбване на съюза с европейските партньори, почти изцяло се покрива със стратегическите визии на господаря на Кремъл, който усилено работи по посока дестабилизиране на Европа.

Доколко сериозна е готовността на новоизбрания президент на САЩ да подкрепя Путин в представите му за нов ред в големи части от глобуса, в момента се вижда по особено жесток начин в Сирия. Едно от първите изявления на Тръмп след избора му за президент беше потвърждаване на обявеното от него по време на предизборната битка – ще остави на съдбата им сирийските бойци, сражаващи се срещу Асад.

Уверени, че няма повече да се боят от съпротива на САЩ по време на управлението на Обама, Русия и съюзникът му Иран вече преминаха към безпощадно унищожение на източните части на Алепо. При това войските на Асад са само малък придатък на тези военни сили, които при щурма на Алепо доказват своята безогледност спрямо беззащитното население.

Като оставим настрана възмушението от продължаващата хуманитарна катастрофа, в Сирия вече се забелязват контурите на онзи световен ред, който налага международноправни норми да важат само дотолкова, доколкото не засягат интересите на самообявилите се за велики сили.

Международното право отстъпва пред Путин, а както изглежда и пред Тръмп. Единственото реално признато право е това на по-силния.

Д-р Рихард Херцингер е кореспондент в ресор “Политика и общество” на германското издание на “Шпрингер” “Велт Ен24”, откъдето препечатваме анализа му с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.