Толкова врагове сме завъдили, че вече не знаем на кого да дадем вечерята си. Русия е заплашена от изолация от целия свят и ние дори повярвахме в това. Даже, когато президентът заяви, че изолацията е невъзможна, опасенията ни все пак остават.

За щастие през последните дни се случи събитие, което трябва да ни успокои: в Ижевск (столица на Удмуртия) са били обсъдени перспективите пред сътрудничеството между Удмуртската република и Кралство Бахрейн. Пълномощният и извънреден посланик на Бахрейн посетил града и обещал дружба и инвестиции.

Това не са ви никакви изолация и санкции, това са пробив и динари.

Не всеки жител на Удмуртия може веднага да намери Бахрейн на картата, ама то не е задължително. Той трябва да може да се добере до областния център по време на пролетната и есенната киша. Има например във Воткински район три села – Светлое, Чьорная и Верхняя Талица. Да се дават точните им координати по дължина и ширина е направо задължително, защото паралелите и меридианите в тия краища са покрити с дебел слой кал. По-точно с глина, в която след последния дъждец без съпротива затъват и хора, и техника.

Но сега е само октомври. По-нататък ще подгизне и ще стане като през пролетта, когато няколко хиляди човека се оказаха за месец изолирани от външния свят. Защо въобще да говорим за автобусите и камионите с продукти, когато нито пожарната, нито „Бърза помощ“ в периода на дъждовете не може да стигне до околните села дори с попътен вятър.

В такива случаи така и ми се иска да напиша – „до глухите села“. Т.е. до загубените в горите населени места, където по неосветените улици бродят мечки, а в тъмнината можете да се натъкнете и на вълци. Но нищо подобно – Светлое има цивилизовано местно самоуправление с училища, детски градини, домове на културата и поща. И са само 25 км от селото до Воткинск, при споменаването на който настръхват онези, които искат да вкарат Русия в някакви неприятности. Защото във Воткинск се произвеждат „Булава“ (балистична ракета за изстрелване от подводница) „Топол“ (междуконтинентална балистична ракета) и „Искандер“ (квазибалистична ракета с малък обсег), които лесно могат да преодолеят междуконтиненталната липса на пътища. Дявол знае колко струва една такава ракета, но струва ми се, че един метър от нея е по-скъп от 25 км асфалт до село Светлое. За ракети пари имаме, а за пътища – от Бахрейн искаме.

А сега си представете, че Русия се окаже в международна изолация. Какво още ще се прибави към вътрешната изолация на Светлое или Чьорная и стотиците други руски села? Тамошните жени ще бъдат хипотетично лишени от възможността да раждат в Испания, а старците – да се лекуват в Германия? Селските деца няма да могат да отидат да учат в Кеймбридж?

Между другото децата може и да се справят с Кеймбридж. Доскоро – преди най-после да направят път, учениците от Черепановка (село в същия Воткински район) по време на дъждовете учеха дистанционно – получаваха задачи и им отговаряха по електронната поща. Интернет компенсира.

Жалкото е, че отстраняването на апендикс на живо в сайта на районната болница, засега не се получава – връзката тук е лоша и работата може да увисне...

----

* Борис Бронщейн е наблюдател на „Новая газета“, откъдето препечатваме текста му с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.