Ако се развълнуваме от собствения си живот, поне колкото от живота на Брад Пит, може и да ни се сторят важни подновените дебати за местните обмудсмани. От записването на т. 1 в чл. 21а в Закона за местната власт и местната администрация, която гласи „Общинският съвет може да избира обществен посредник“ изминаха точно 13 години. В колко от 265-те български общини са се възползвали от това „може“? Вярвате или не – само в 11.

Отдавна мина онова време, в което хората по места се стъписваха пред думата омбудсман и казваха, че им звучи като порода куче или марка камион. Сега вече всички знаят какво е омбудсман, но само в единайсет български общини разчитат на неговите правомощия. Когато през 2003 година позволението да се назначава местен обществен посредник влезе в закона, оптимистите смятаха, че всеки кмет ще се възползва – нали общественият посредник ще му бъде връзката с гражданите, с обществените нагласи, с интересите на общността, а всичко това е важно при повторно кандиатиране. Нищо подобно. Дали защото успехът при кандидатиране не зависи от гражданите, а от съответната партия, дали защото кметовете не понасят край себе си опониращи служители? Едно е сигурно: причината никога не е била финансова.

В последните дни преди лятната ваканция на парламента Реформаторският блок внесе предложение институцията на обществения посредник да стане задължителна за общините с население над 20 000 души. Задължителна, не пожелателна. И тъй като на някои места в страната досега нямаше омбусман, защото никой от кандидатите не можа да събере задължителното мнозинство от 2/3 при гласуване в общинския съвет, предложението предвижда този праг да падне до ½. И още: длъжността да е с мандат от 5 години, за да не съвпада с мандата на кмета, както и част от заплатата да не е от общинския бюджет, за да не се поставя общественият медиатор в зависимост. С това предложение отпадат няколко пречки пред избора и ефективната работа на бъдещия местен обществен посредник.

Лагерите от двете страни на това смислено предложение за промяна вече са очертани. Реформаторите го внесоха, националният омбудсман Мая Манолова го подкрепи. Шумно и категорично против са Националното сдружение на общините, определиха го като силова външна намеса. И едва ли не като последния пирон във финансовия ковчег на общините, макар че задължението ще засегне само 93 български общини. С абсолютна сигурност в тези 93 общини има повече излишни чиновници, отколкото човек си представя. Поне за една от тях знам, че има чиновник, който отговаря за двете чешмички в града. Против е, разбира се, и финансовото министерство. То вече предостави плашещи изчисления, че този демократичен лукс ще погълне 6 млн. лева годишно.

Неволно предложението стана повод за една от онези малки, но точни проверки за демократичните нагласи, които отминаваме като скучни и дребни. А финансовите аргументи вече звучат толкова неопровержимо, че с тях се отхвърля всичко, включително когато оправданието с парите е очебийно арогантно, както в този случай. Ако всяка позиция в местната администрация се претегляше финансово с такава грижа за бюджета, още днес трябва да бъдат уволнени всички роднини, съседи, набори от казармата, добри познати и други шуреи и баджанаци на кмет след кмет. Общинските администрации са дядовата ръкавичка, в която има място за „моите роднини и други зверове“, но не и за посредници на населението, получаващи заплата от данъците на населението, за да работят за решаване на проблемите на населението.

Кметовете днес са по-отчуждени от избирателите си, отколкото преди 13 години, когато законът предвиждаше пожелателно обществен посредник. Логично е сега да го предвиди задължително, поне за общини с над 20 000 души население. И не само логично – полезно е, скъсяващо разстоянието между общността и общината е, улесняващо е, справедливо е, честно е. Само че ние вече сме в такива отношения с демокрацията, че дори не си даваме труда да се преструваме на демократични. Бедността ни е оправдание, поне докато се сетим, че страните, които са богати, са богати точно защото са демократични. По всичко личи, че няма да можем да ходим да се оплакваме на омбудсман в местната си община. Затова ще продължаваме да се жалваме на pop@armenia.com.