Президентът на Русия Владимир Путин веднъж описа разпада на Съветския съюз като „геополитическа катастрофа“. Но политическият мислител, който днес оказва най-сериозно влияние върху путинова Русия, не е Владимир Илич Ленин, основателят на комунистическата система, а по-скоро е Иван Илин – пророкът на руския фашизъм.

Брилянтният политически философ е мъртъв вече повече от 60 години, но неговите идеи заживяха нов живот в постсъветска Русия. След 1991 година неговите книги бяха отново публикувани с голям успех. Президентът Путин започна да го цитира в своята ежегодна реч пред Съвета на федерациите, руският еквивалент на речта за Състоянието на съюза в САЩ.

За да е пълна реабилитацията, Путин се погрижи тленните останки на Илин да бъдат пренесени от Швейцария в Русия, а архивът му да бъде върнат от Мичиган. Руският президент е поставял цветя върху московския гроб на Илин. А Путин не е единственият последовател на Илин сред елита в Кремъл.

Най-отявленият пропагандатор на Москва Владислав Сурков също гледа на Илин като на авторитет. Премиерът Дмитрий Медведев, който бе и президент между 2008 и 2012 година, препоръча на руските студенти да четат Илин. Името на философа се появява в речите на външния министър, на председателя на Конституционния съд, както и на патриарха на Руската православна църква.

Кои са идеите, които предизвикват чак такава почит?

Илин вярвал, че индивидуалността е зло. За него „разнообразието от човешки същества“ демонстрира провала на Бог да завърши работата си по сътворението и затова е в основата си сатанинско. От тук, средната класа, политическите партии и гражданското общество също са зло, защото окуражават развитието на личности отвъд единствената идентичност на националната общност.

Според Илин, целта на политиката е да преодолее индивидуалността и да установи „жизнена цялост“ на нацията. Той е писал през 20-те и 30-те години след своето експулсиране от Съветския съюз, когато става водещ идеолог на антикомунистическата руска емиграция, т.нар. белогвардейци. Илин посочва Мусолини и Хитлер като изключителни лидери, които са спасявали Европа от разлагащата демокрация. Статията му от 1927 година „За руския фашизъм“ е била посветена на „Моите Бели братя, фашистите“. По-късно през 40-те и 50-те години той пише основите на конституцията на една фашистка Свещена Русия, управлявана от „национален диктатор“, който щял да бъде „вдъхновен от духа на целостта“.

Този лидер щял да бъде отговорен за всички функции на управлението в една напълно централизирана държава. Изборите щели да бъдат с открито гласуване с подписани бюлетини, само като ритуал за подкрепа към лидера. Броенето на гласовете било неуместно: „Трябва да отхвърлим сляпата вяра в броя на гласовете и тяхното политическо значение“.

В светлината на реабилитацията на Илин като водещ идеолог на Русия, манипулациите на изборите трябва да бъдат разглеждани не като провал във въвеждането на демокрацията, а като подриване на самата идея за демокрация. Нито парламентарните избори от декември 2011 година, нито президентските избори от март 2012 година излъчиха мнозинство за партията на Путин или за него лично. Но пък бяха добавени гласове, за да бъде произведен нужният резултат.

Протестиращите срещу нагласените избори бяха обявени за „врагове на народа“. Неправителствените организации бяха принудени да се регистрират като „чуждестранни агенти“. Путин дори обвини тогавашния държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън, че е „дала сигнал“ на руската опозиция да излезе по улиците. Идеята, че да защитаваш демокрацията е предателство към Русия, перфектно съвпада с възгледите на Илин.

От тогава Путин се осланя на авторитета на Илин при всеки важен момент в руската политика – от връщането му на власт през 2012 година до решението за намеса в Украйна през 2013 година и анексирането на украинска територия през 2014 година. Миналата пролет той заяви, че американското разузнаване ще се намеси в парламентарните избори, които бяха проведени миналия уикенд, както и в президентските избори през 2018 година. Въпросът дали изобщо някой в Кремъл вярва на това не е важен. Тези твърдения за постоянна американска намеса целят да докажат, че демократичният процес е нищо повече от една геополитическа игра.

Докато руските лидери съзнателно работят, за да изпразнят от съдържание идеята за демокация в собствената им страна, те се стараят да дискредитират и демокрацията по света – включително и тази година в САЩ. Намесата на Русия в американските президентски избори не е просто опортюнистична подкрепа за предпочитания кандидат Доналд Тръмп, кйто подкрепя руската външна политика. Тази намеса е логично продължение на новата идеология: Демокрацията не е средство за смяна на управлението у дома, а средство за отслабване на външния враг. Ако гледаме на политиката, така както е гледал Илин, превръщането на изборите в Русия в ритуал се превръща в добродетел, а не в порок. Унижаването на демокрацията по света пък се превръща в услуга към човечеството.

Ако демокрацията е просто покана за чуждо влияние, тогава да хакнеш имейлите на една чужда политическа партия е най-естественото нещо на света. Ако гражданското общество е нищо повече от декадентско отваряне на едно прогнило общество към външно влияние, тогава постоянното тролене по медиите е очевидно на място. И ако, както е писал Илин, „аритметичното разбиране за политика“ е вредно, тогава дигиталната намеса в чуждите избори е най-правилното действие.

Повече от десетилетие вече Русия спонсорира крайно десни екстремисти като „наблюдатели на изборите“ (най-пресните примери са от фарсовите референдуми в Крим и Донбас), за да дискредитира и изборите, и наблюдението им. След като демокрацията е шарлатания, както вярвал Илин, тогава е правилно и полезно да имитираш нейния език и процедури, за да я дискредитираш. Трябва да се отбележи, че кампанията на Тръмп сега имитира точно това, като осигурява както свои частни „наблюдатели“, така и предварителни заключения за нарушенията, които им предстои да открият.

Техниката за подкопаване на демокрацията по света е следната: да създава съмнение там, където е имало яснота. Ако демократичните процедури започнат да изглеждат хаотични, тогава демократичните идеи ще бъдат поставени под въпрос също. И така Америка ще заприлича повече на Русия, което е основната идея. Ако Тръмп спечели, Русия печели. Но ако Тръмп загуби и хората имат съмнения в резултата, Русия отново печели.

От гледна точка на Москва е по-лесно да събориш демокрацията навсякъде, отколкото да проведеш свободни и честни избори у дома. Русия ще изглежда по-силна, ако другите държави поемат по нейния път на цинично отношение към демокрацията, което позволява развцет на авторитаризма. Така че, трябва да свикнем с тази намеса и да вземем сериозни предпазни мерки. Вече няма смисъл да провеждаме избори и да регулираме финансирането на кампаниите, все едно че това не интересува враждебните външни сили.

Американците имат много други причини да реформират демократичния процес, но приоритет трябва да бъде защитата на техния интегритет. Хартиени бюлетини за всеки избирател и обществено финансиране на кампаниите, просто два примера, ще имат смисъл и за гражданите, и за избирателната система. Една по-проста демокрация ще бъде по-сигурна, а и по-привлекателна.

----

* Тимъти Снайдер е професор по история от Университета в Йейл, автор на книги за историята на Централна и Източна Европа. Коментарът му е публикуван в „Ню Йорк Таймс“. Преводът е на Клуб Z.