Селахатин Демирташ, най-известният политик в Турция от кюрдски произход, изглеждаше уморен, когато го посетих в централата на партията му в Анкара.

Парламентът точно беше излязъл в почивка и хората от екипа му обсъждаха плановете си за ваканцията след няколко изтощителни седмици. Но за лидера на Народнодемократичната партия (НДП) Демирташ почивен ден няма.

Броени часове след разговора ни, трябваше да тръгна спешно за южния град Газиантеп, където поредният взрив уби 54 гости на кюрдска сватба – много от тях членове на неговата партия.

Последната година на терор в Турция се отрази особено тежко на НДП, която доскоро бе приемана за най-голямото препятствие пред амбициите на президента Реджеп Тайип Ердоган да разшири властта си. Не само че партията бе атакувана в поредица от джихадистки нападения, но тя загуби и част от поддръжниците си заради предполагаеми връзки с ПКК.

Проваленият опит за преврат от миналия месец ускори още повече кризата в партията. Разгромяването на превратаджиите изстреля нагоре управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и изтика НДП в ъгъла на политическата сцена.

Последвалото навлизане на Турция в Сирия предвещава още лоши новини за електоралното ядро на партията – турските кюрди се чувстват близки със сирийските, които сега се бият срещу подкрепяни от Анкара бунтовници.

Някои проучвания показват спад на подкрепата за партията до 8%. Това означава, че при евентуални скорошни избори НДП може да не прескочи 10-процентната бариера. Смайващо преобръщане на съдбата за партия, която само преди година изглеждаше обречена да съживи турската политика.

НДП е основана през 2012 година. Започва от югоизточните кюрдски райони, но по-късно привлича шарена коалиция от либерали от цяла Турция. Сред нейните кандидти през 2015 година имаше социалисти, природозащитници, феминисти и членове на ЛГБТ общността – накратко, елементи от турското общество, които са извън визията на управляващата партия за социален и религиозен консерватизъм. Прогресивната платформа на НДП й спечели симпатиите на западните журналисти и дипломати. Но без Демирташ партията нямаше да се нареди сред големите.

Младият кюрдски политик очарова избирателите като изостави лозунгите и предпочете директния контакт с хората, шегите по адрес на президента и – веднъж по телевизията – свири на традиционния турски струнен инструмент саз. В политическа среда, населена от безцветни лидери, Демирташ веднага се нареди по харизма и говорене до Ердоган.

Това не зарадва президента

Ердоган отдавна се готви да замени турската парламентарна система с президентско управление и да си даде повече правомощия – възможност, която тревожи и опозицията, и западните съюзници на Анкара. Демирташ обяви, че неговата партия ще попречи на Ердоган да осъществи плановете си.

Когато НДП изненада всички и влезе в парламента с 13% на изборите миналия юни, това се превърна в безпрецедентен празник. Нито една партия, която произлиза от кюрдското движение, не беше прескачала парламентарния праг, който е най-висок в демократичния свят.

На набързо свикана пресконференция Демирташ и неговата съпредседателка – турската социалистка Фиген Юксекдаг (всички лидерски позиции в НДП се заемат от мъж и жена) – определи резултата като победа на „свободата, демокрацията и мира“, докато радостни привърженици скандираха отвън имената им.

По време на празненствата Демирташ усетил лошо предчувствие. Успехът на неговата партия бе дошъл за сметка на АКП, която изгуби мнозинството си за първи път от 13 години насам, а това попречи на Ердоган да осъществи мечтата си за президентско управление. Демирташ знаел, че президентът ще потърси отмъщение.

„За съжаление, оказахме се прави“, казва той.

* * *

Следващия месец, когато въоръжената Кюрдска работническа партия (ПКК) прекрати двугодишното примирие и уби двама полицаи, правителството отговори твърдо и бомбардира лагерите на групировката в Северен Ирак, като с това затвори всяка възможност за връщане към преговорите.

Когато страната се отправи към нови избори – първите не успяха да произведат мнозинство за правителство – посланието на Ердоган беше ясно: или гласувате за мен, или идва хаосът. Президентът бе разчел правилно настроенията и избирателите предпочетоха стабилността. Лирата беше ударила ново дъно, а броят на загиналите войници в югоизточната част на страната нарастваше постоянно.

Като намекваше, че НДП е политическото крило на ПКК - която е в основата на продължаващите 30 години размирици, довели до 40 хиляди жертви - Ердоган успя да обрисува партията като заплаха за Турция.

"Не е честно да ни свързват директно с ПКК. Това е лъжа. Ние не сме партията на ПКК“, казва Демирташ с гневен глас. „ПКК е въоръжено народно движение. Ние сме демократична, законна, политическа партия“.

Въпреки че Демирташ положи огромни усилия, за да се дистанцира от ПКК, между тях имаше достатъчно връзки, за да звучат обвиненията на Ердоган що-годе логични.

Все пак, не е тайна, че много от твърдите избиратели на партията симпатизират на партизаните, а представители на НДП посещават често в затвора Абдула Йоджалан като част от мирните преговори.

За партията се оказа невъзможно да се защити пред обществото. Националните медии в Турция са под контрола на държавата и нито една проправителствена медия не посмя да даде трибуна на НДП.

Близките до кюрдското националистическо движение вестници и сайтове бяха подгонени със съдебни дела за „пропаганда“ в полза на ПКК, а смазването на медиите ставаше все по-масово. По-рано този месец популярният всекидневник „Озгюр Гюндем“ бе затворен, а журналистите му – задържани.

* * *

Размириците се разпалиха отново, главно от младежкото крило на ПКК, а отговорът на правителството бе безмилостен. Предизборната стратегия на Ердоган се оказа ефективна: през ноември партията му си върна мнозинството. НДП получи 10,7% и така задмина с малко Партията на националистическото действие и се превърна в третата парламентарна сила, въпреки по-слабото си представяне.

Партията обаче вече бе безвъзвратно опетнена. Много хора приемаха за лицемерни призивите на партийните лидери към ПКК да спре нападенията си, а пък местни представители бяха обвинени като съучастици в насилието.

Дори и кюрдската основа на партията усети, че НДП не е направила достатъчно, за да попречи на ПКК да пренесе войната в градовете, казва Мехмед Кая, ръководител на Центъра за обществени изследвания „Тигрис“ в Диарбекир - „кюрдската столица“ на Турция.

"НДП не успя да изработи силна позиция срещу насилствените методи на ПКК. Ние платихме цената за войната“, Демирташ също признава, че не са отговорили достатъчно бързо на насилието.

* * *

Ясно е, че партията не си помогна изобщо. Лидерите често излизат с противоречиви изявления – заклеймяват употребата на сила от ПКК, но в същото време я описват като „народно движение“, а не като терористична групировка, за каквато е обявена от Турция и от нейните съюзници в НАТО.

Имаше и зрелищни политически гафове, които докараха критики дори от привърженици на НДП. През май, когато дебатите за конституцията в парламента приключиха с караница, няколко членове на партията излязоха, скандирайки “biji serok Apo” - Да живее Абдула Йоджалан!

На последно място, не беше от помощ и разривът в кюрдското национално движение между тези, които защитават политическо решение, и тези, които подкрепят въоръжената борба на ПКК.

"Има изключително напрежение между НДП и ПКК. Единия ден лидерът на ПКК Джемил Байък каже едно, на следващия ден Демирташ каже точно обратното и заклейми нападенията“, коментира Арън Стийн от Центъра „Рафик Харири“ към Атлантическия съвет.

Международната подкрепа засенчи факта, че партията е много противоречива в Турция, според Стийн.

"Да, те получиха 13% от гласовете, но Турция е толкова разделена, че поне 80% не ги харесват“.

Възобновените размирици още повече засенчиха славата на Демирташ. Притиснат от необходимостта както да заклеймява насилието на ПКК, така и да остане верен на избирателите си и да заклеймява също държавата, той се опитва да заема някаква средна позиция, която не се харесва на нито една от двете страни.

„Той се озова в невъзможна позиция“, казва Стийн.

* * *

Опитът за преврат от 15 юли беше възможност за рестарт. Когато офицери-предатели опитаха да свалят правителството, кюрдите в югоизточната част на страната също излязоха на протести – рамо до рамо с турците от цялата страна. Въпреки, че са във вражда с правителството, те имаха сериозна причина да защитят демократично избраното управление: ако съдим от историята, то кюрдите биха страдали най-много в условията на военен режим.

"Ако превратаджиите бяха успели, имаше голяма вероятност ние да бъдем арестувани и пратени в затвора. Но дори и без опита за преврат, Ердоган вече бе започнал да ни арестува“, казва Демирташ.

В дните след опита за преврат недиалогичният по принцип президент премахна стените между себе си и своите политически опоненти и цялата страна изглеждаше обединена в рядко виждан момент на политическо единство. Ердоган дори се срещна с лидерите на опозицията в своя дворец, за да им благодари за тяхната солидарност, здрависа се с тях, снимаха се заедно – немислима снимка само няколко седмици по-рано.

Демирташ не беше поканен. НДП беше изключена от многопартийните митинги и подновените разговори за нова конституция. Когато Ердоган обяви, че ще свали всички обвинения за обида срещу него, той даде да се разбере, че това не се отнася до НДП.

"Ердоган практикува политиката на подхранване на напрежението и омразата“, казва Демирташ.

НДП не представлява всички кюрди – например, едно проучване показа, че 12% от излезлите в подкрепа на правителството по улиците на Истанбул са кюрди – но единство без НДП е опасен символ, според Мехмед Кая.

„Това се приема просто като изключване на кюрдите“.

* * *

Скорошното нахлуване на Анкара в Сирия ще повиши още повече напрежението. Представяна като кампания за изтикване на „Ислямска държава“ от турската граница, операцията се цели в кюрдските милиции в Сирия. Правителството се страхува, че ако сирийските кюрди завземат още територии, те биха могли да сформират независима държава по границата с Турция и така да окуражат техните турски събратя да се борят за по-голяма автономност.

Докато турските кюрди загиват в боевете срещу „Ислямска държава“ и биват погребвани като „мъченици“, Анкара ги приема за терористи. Много кюрди, от своя страна, вярват, че турското правителство тайно си сътрудничи с джихадистите. Това предположение е изказвано и от Демирташ.

Джихадистите умело използват това задълбочаващо се различие, отбелязва Месут Йеген, експерт по кюрдски въпроси от Университета „Шехир“ в Истанбул.

„Вместо да атакуват, да кажем, турските сили, те умишлено атакуват кюрди. Те искат да увеличат напрежението между турците и кюрдите“.

Най-смъртоносната бомбена атака на турска територия бе насочена срещу митинг на НДП в Анкара миналия октомври, когато загинаха над 100 души.

ПКК също увеличава нападенията си. Серия от взривове в югоизточните райони този месец убиха десетки цивилни. В петък сутринта кола-бомба в Джизре уби най-малко 11 души.

Демирташ знае, че враждебното отношение към НДП ще нараства заедно с размириците, а нито една от двете страни не изгаря от желание да се върне към преговорите. Въпреки това, той се надява партията му да издържи:

"НДП е ярка партия. Тя е светлина в тъмницата на Близкия изток. Може би не скоро, но дългосрочно партии като нашата ще определят бъдещето и на Турция, и на Близкия изток. Вярвам в това“.

...

Зия Вайзе е журналист на свободна практика, която живее в Истанбул. Текстът е публикуван в Politico. Преводът е на Клуб Z.