Няма да стигнем до важния отговор, ако не зададем точния въпрос. Засега по всички възможни информационни канали ни се внушава, че въпросът е: Какво ще стане, ако Турция не получи очаквания безвизов режим? Отговорът варира в границите на плюс минус един милион мигранти, които щели да тръгнат от Турция към Европа, според едни прогнози 1-2 милиона само чакат знак, според други - 2-3 милиона са в пълна готовност да прекрачат границата. Ето това, казват ни, ще стане, ако не се премахнат визите пред турските паспорти.

Само че не върви ли този въпрос в комплект с един друг, който досега никой не е задал и съответно никой не му отговорил: А какво ще стане, ако Турция на 1 октомври получи безвизов режим? Тогава какво – никой няма да има желание да напусне Турция ли? Къде, впрочем, да се зададе този въпрос: дали в опитомените медии, или на национален консултативен съвет, който президентът не свиква? 

За премахването на визите се говори още при подписването на първото споразумение между Турция и Европейския съюз в края на 2013 година. Тогава се очертава това да се случи след 3-4 години, когато бъдат изпълнени определени условия. Оттогава досега в Турция се случиха събития, които я отдалечиха от Европа в такива недемократични мъглявини, че ако положението през 2013 г. беше каквото е сега - и дума не би могло да става за пътуване без визи. 

Сега Европа тупа топката, защото на този терен не е прието да се каже „за какво премахване на визи, извинете, бълнувате, когато убивате медии, обезглавявате съдебната си система, подменяте учителите, освобождавате престъпници, защото не ви стигат местата в затворите за несъгласните с режима на Ердоган, унищожавате бизнеси, арестувате журналисти“. Така директно не се говори. Най-многото, което може да се каже, е това, което се казва: не сте изпълнили всички условия за либерализирането на визовия режим, направете го и заповядайте да говорим. 

На този фон българският премиер Бойко Борисов решава да изиграе ролята на 1) посредник между Турция и Европа – в първите два дни след отпътуването му в Турция, и 2) инициатор на турско-европейския диалог – от третия ден нататък.

Посредник или инициатор - както и да се нарече смокиновия лист, с който се прикрива срамотията на тази безсмислена совалка между Истанбул и Берлин, тя си остава абсолютно неразбираема от международна гледна точка и  също толкова абсолютно прозрачна като цел от гледна точка на предстоящите избори за президент в България. 

Борисов не можа да уплаши Европа от името на Ердоган, но затова пък наплаши българите. Вълната от мигранти е на прага ни и тя ще ни залее, така че не е сега моментът за резки завои, гласувайте за сигурното, пазете стабилността, нали виждате, аз съм човекът, който е еднакво добре приет и в Турция, и в Европа – това беше практичното послание на тези срещи. Министър Бъчварова се опита да обясни сложно какво се е случило, защото такива неща не се обясняват просто, да речем така: „Е, малко се изложихме навън, но пък вързахме нещата вътре.“ 

Дали Реджеп Ердоган е толкова безразличен към световната реакция, че няма да се замисли и ще подгони мигрантската вълна в случай, че не получи безвизов режим, не знам. Едва ли му се съществува в условията на пълна изолация от цивилизования свят. Дали сирийските бежанци му вършат повече работа разселени из кюрдските райони, или като заплаха срещу Европа, също ми е трудно да преценя. Но ако Ердоган така упорито, така решително настоява за безвизов режим, защо го прави? 

По няколко на пръв поглед ясни причини. Ако осигури безвизов достъп на турските граждани в Европа, Ердоган ще изпълни едно от трудните за изпълнение обещания, които даде на хората. Това ще изстреля авторитета му, ще подпечата легитимността му в демократичния свят. Ще започне натурализация на сирийските граждани, каквато те очакват и за която с благодарност ще подкрепят Ердоган на референдума за президентска република. Опозицията роптае против идеята за натурализация на сирийци, но прав ѝ път на опозицията – вече може да се изнесе в Европа безвизово и да не се мотае в бързия ход на Ердоган към еднолична власт. Впрочем какво ще попречи и на получилите турски паспорти сирийци да напускат Турция? Нищо. Разликата е, че тогава няма да могат да бъдат връщани в Турция, защото няма да са мигранти, а турски граждани. А ако се „мотивират“ и кюрдите да напускат Турция? Това по-малко безопасно ли ще бъде от сега размахваната като заплаха мигрантска вълна? 

Да се отговаря от дни на всеки шест часа като схема за антибиотик на въпроса „Какво ще стане, ако Турция не получи безвизов достъп до Европа?“ и да се правим, че не съществува въпрос „А какво ще стане, ако премахнат визите?“ не е просто и само всяване на страх. То е и начин да се свърши вътрешна услуга на Ердоган, както и да се внуши у нас предизборно предимство на статуквото. Ето това ни прави провинциалисти – малките цели и тесните хоризонти. Не, нито посредничим, нито инициираме. Устройваме се.