Не става въпрос за последничество. Турция не е искала това от нас. Ние предложихме да се започнат контактите и да се задълбочи разговора с Турция. Това е инициатива на българското правителство, за да се потърси възможност за поетапно влизане в сила на споразумението между Турция и ЕС. Има обществена реакция за визовата либерализация, но има при подписано споразумение, подкрепено от всички страни в ЕС. Разбираме и двете страни - и Турция, и ЕС, затова смятаме, че без забавяне диалогът трябва да се продължи, за да не се стигне до момент на резки решения.

Това обяви вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова на среща с медиите в Министерския съвет. Пресконференцията бе свикана специално, за да се разясни каква е била целта и инициативата за разговорите на премиера Бойко Борисов в Истанбул и в Берлин в петък и в събота. Обяснението се наложило заради получилото се "известно неразбиране за смисъла, хода и целта" на въпросните визити, както и заради някои "недоброжелателни" коментари. 

В петък премиерът Борисов разговаря с турския си колега Бинали Йълдъръм. По време на съвместното изявление Йълдъръм каза, че Турция настоява през октомври да влезе в сила споразумението между Брюксел и Анкара за реадмисия и либерализиране на визовия режим за турски граждани: 

Искаме нашите евпорейски приятели да разберат, че настъпи време да поемат повече отговорност във връзка с проблема с мигрантите. От жизненоважно значение е в края на октомври да влезе в сила споразумението за либерализиране на визовия режим. Ако споразуменията за реадмисия и либерализиране на визите не влязат в сила, това ще постави Европа в огромен риск. Разясних това в подробности на моя приятел Бойко и съм убеден, че ще има възможността да предаде на своите събеседници в ЕС.

Борисов на свой ред заяви:

... Имам доста послания, които да споделя с колегите. За да бъда точен съм си ги записал пунктуално, защото България и Гърция са първите изключително уязвими държави. И тук става въпрос за инстинска европейска солидарност. Солидарност и с нашите съседи, имам предвид като Европейски съюз. Така че предстоят изключително трудни месеци, но се надяват заедно с воля от ЕС и Турция да намерим изход от този застой или неспазване на споразумението. Лощо, хубаво - това споразумение в пъти, пъти, пъти намали натискът върху Европа.

По думите на Бъчварова днес интересът на България и на ЕС като цяло е един и същи по отношение на решаването на миграционната криза и целта е била това да е основната тема на предстоящия неформален Европейски съвет в Братислава. Спопред нея у нас има три риска, свързани с миграцията, от които най-сериозният е споразуменията между Турция и ЕС да не се спазват и от двете страни и задари това да се изправим "пред ситуация на дестабилизиране в Европа и голям политически и европейски риск".

Според Бъчварова споразумението между Анкара и Брюксел е важно, защото след неговото одобрение през пролетта е станало ясно, че политическите решения в Европа дават резултат. То е подкрепено от всички 28 страни, а коментарите постфактум са въпрос на отделни национални позиции. За България то е важно, защото "най-доброто принципно решение е да бъде уреден въпросът с реадмисията на мигрантите, които преминават българо-турската граница".

Това става, ако Турция изпълнява протокола за реадмисия, който можеше да функционира от 1 юни, както бяхме договорили. Турската страна няма да го изпълни, защото е неодобрен от правителството, а това е така, защото е част от общото споразумение с ЕС. Ако постигнем изпълнетие на двустранното – ще сме направили най-доброто, но това изпълнение е под условие заради общото споразумение, стана ясно от изказването на вицепремиера.

Бъчварова обясни, че тези обстоятелства са разяснени от премиера на срещите му в Истанбул с Йълдъръм и президента Реджеп Ердоган. Турската страна е обяснила, че тя е направила своите усилия, но не среща разбиране от страна на ЕС, разказа министърката. По думите й не може да се отрече, че Турция поема много голяма тежест по отношение на миграцията, тя е на фронтовата линия със Сирия, вече има 3 млн. бежанци и се очакват още около 2 млн. души. Преди срещите на Борисов в Истанбул е имала разговор с вътрешния министър на Турция. Властите в Анкара предложили на България двустранно споразумение, но според Бъчварова "тази възможност е теоритична", защото би могла по други преговори да извади България от общия политически процес в ЕС. Това от своя страна е обяснено на срещите в Берлин и пред канцлера Ангела Меркел.

Според заместничката на Борисов, в Берлин българското предложение е било общите решения в ЕС да са добре обмислени и да не създават рискове на граничните държави - в случая страни като България, Гърция, Италия. За целта обаче се изисква солидарност от страните от Централна Европа, както и пълно изпълнение на ангажиментите по релокация на бежанци в различните страни от ЕС, които към момента не се изпълняват. По думите на Бъчварова става дума за "сигурност на две нива". Първо - защита на външните граници на ЕС. И второ - след като ЕС има правило да приема бежанци и не се отказва от това, да се регулират отношенията между държавите за разпределение на тежестите и прилагане на общи политики. Според вицепремиера имало уклон у някои страни от ЕС да предоставят активна помощ на граничните държави, но да не участват в разпределението на тежестите по мигрантския поток. Тя не даде примери. Но добави, че ако продължава да се спазва само регламентът от Дъблин - тоест мигрантите да се връщат в първата страна от ЕС, в която са влезли, това създава риск България да се превърне в буфер, което ще създаде поредица от социални проблеми, и няма да реши трайно и устойчиво проблемите в Европа. 

Според вицепремиера на срещите в Берлин и канцлерът Меркел, и правителствените ръководители на Австрия, Словения и Хърватия, са приели и разбрали аргументите на България. Загова българската страна е удоволетворена от разговорите.

Другите рискове пред България с бежанската криза, според Бъчварова са, че част от регистрираните у нас мигранти не искат да останат тук. По думите й ние спираме тези, които искат да продължат към Европа, защото това изисква европейското партньорство и не можем да позволим през България да се оформи поток, "дори това, условно казано, да е в наш интерес". Това е отговорно поведение на европейски партньор. Вторият риск е при рязко нахлуване на хора през българо-турската граница. Този рикс тя нарече хипотетичен, но увери, че МВР, жандармерията, армията са подготвени за това, поне за определен период от време.

Според Бъчварова, въпреки че миграционният натиск у нас бележи спад от 20-30% спрямо миналата година, има промяна в потока - завишен брой мигранти от Афганистан и Ирак за сметка на все по-малко сирийци. Проблемът бил, че има съществени разлики в поведението на хората от различна националност. Боят в бежанския лагер в Харманли от миналата нощ станал именно между хора от различен национален произход, затова се обмисляло заедно в Държавната агенция за бежанците хората в центровете на агенцията да бъдат разделяни по националности. Друга мярка, която се подготвя, е част от местата за настаняване на ДАБ да станат от затворен тип и вероятно ще се започне от Харманли, обясни вицепремиерът. Към момента капацитетът на лагерите бил запълнен на 60%.

Бъчварова завърши разясненията си с думите: 

Съвременната политика е на търсене на диалог. Тук (у нас - б.р.) тя още се разбира като от времето на Студената война – на противопоставяне, изключване на партньорства за сметка на фаворитизиране на един или друг...

Бъчварова малко се размина с версия на премиера Борисов, споделена на едно от последните заседания на Министерския съвет, че във връзка с протокола за реадмисия между Турция и България, който е част от голямото споразумение с ЕС, сме върнали на съседите 24 души, но са "предотвратени" влизания на около 26 000 души.

От думите на вицепремиера стана ясно, че тези 24 души са заминали обратно за Турция по спогодба с България от 1967 г., която засяга турски граждани. Според вицепремиера в повечето случаи ставало дума за хора, превеждащи мигранти през границата - казано по-просто - трафиканти.

Турция не е спирала да приема своите хора...", каза тя.

България е поставила и въпроса за приемане в Шенген, което е в интерес и на Европа, тъй като сега не можем да използваме системата им за проверка на визите на чужденците и други данни. Има обаче напредък по преговорите да получим достъп до информационните масиви и да ги ползваме, каза тя. Втората тема е свързана с разговор за приемане на България в "чакалнята" на Еврозоната.