Фиона МАКДОНАЛД, Би Би Си

Под улиците на дамаско предградие, етажерки съдържат книгите, спасени от бомбардирани сгради. През последните четири години, в обсадата на Дераа, доброволци са събрали над 14 000 тома от унищожени домове. Пазят ги на тайно място заради страха, че то може да стане мишена на правителството на Асад. Посетителите трябва да залягат под случайни куршуми и шрапнели, за да достигнат тайната библиотека.

Това е скритото сирийско книгохранилище и мнозина го смятат за жизненоважен ресурс на бъдещето.

„В някакъв смисъл тази библиотека ми възвърна живота – казва редовен читател, Абдулбасет Аламар, пред BBC. – Както тялото се нуждае от храна, така на душата ѝ трябват книги.“

Религиозни и политически причини са водели до укриване на книги в цялата човешка история – ту в тайни хранилища, ту в частни колекции. „Пещерата на книгите“ е само една от тях.

Пещерата на книгите

Далеч в пустинята Гоби в Китай, мрежа от свързани пещерни светилища в Дунхуан, наричана Подземната галерия на Хилядата Буди, е останала запечатана над хиляда години. В 1900 г. даоисткият монах Уан Янлу – неофициалният пазител на комплекса – открива скрита врата, водеща до зала с ръкописи, датиращи от І до ХІ в.

Провициалните власти демонстрират безразличие към документите, след като Уан се свързва с тях. Но новините за находката се разпространяват и унгарският изследовател Аурел Щайн убеждава монаха да му продаде 10 000 ръкописа. Делегации от Франция, Русия и Япония не се бавят и повечето старинни текстове напускат пещерата. Според „Ню Йоркър“ към 1910-а година, когато централното правителство заповядва сбирката да бъде пренесена в Пекин, на място е имало едва около една пета от първоначалните находки.

Въпреки това, много от оригиналните манускрипти могат да бъдат видени днес: инициатива за дигитализирането на на колекцията е подхваната още в 1994. Международния проект за Дунхуан, воден от Британската библиотека, означава, че архивистите ще могат направо от домовете си да изследват най-старата пълна звездна карта в света, да прочетат молитва, написана на староеврейски от търговец, пътуващ от Вавилон за Китай, да разгледат изображение на християнски светец в одеждите на бодхисатва, да видят договор за продажбата на млада робиня заради дълговете на търговец на коприна или да разлистят резултат от гадание, изписан с тюркски руни.

Не е ясно защо пещерата е била запечатана. Щайн твърди, че е в опит за дълготрайно запазване на ръкописи, които не са се използвали, но собствениците им не са искали да ги унищожат – един вид свещени, но непотребни текстове. А френският синолог Пол Пелио смята, че запечатването е станало в 1035 г., когато империята Си Ся нахлува в Дунхуан. Китайският учен Жон Синджян предплага, че пещерата може да е запечатана и заради страха от така и неслучилото се нашествие на ислямските караханиди.

Каквато и да е причината за първоначалното укриване на ръкописите, съдържанието на пещерите вече е изменило разбирането ни за историята, откак е излязло на бял свят преди век. Един от дунхуанските документи е копие на Диамантената сура, свещен текст за будистите. Според Британската библиотека екземплярът датира от 868 г. и е най-старата напълно запазена печатна книга, която може да бъде датирана. Това е повод да си спомним, че хартията и книгопечатането не са европейски изобретения. Всъщност печатарската техника започва като религиозна практика – като завъртане на индийското молитвено колело, но в огромен мащаб.

Секретният архив

Друга тайна колекция религиозни текстове, основана в 1612-а година, е постоянен обект на конспиративни теории: секретният архив на Ватикана съдържа над хиляда години папска кореспонденция. Според трилъри като тези на Дан Браун сбирката включва черепи на извънземни, документация за потомството на Иисус Христос и машина на времето, построена от монах, поискал да се върне назад в първи век и да стане свидетел на Разпятието.

В опит да разсее митовете, Ватиканът отвори архива си в последните години и там в момента има изложба на документи от архивите на Капитолийските музеи в Рим. Папа Лъв ХІІІ пръв разрешава внимателно подбрани учени да посещават мястото през 1881, а днес много документи са достъпни за изследователи, макар че свободното търсене из сбирката все още е забранено. Думата „секретен“ в името идва от латинското secretum, което е по-близко по значение до „частен“.

И все пак, някои части от архива остават недостъпни. На учени не е позволено да четат никакви папски документи от 1939 насам, откакто противоречивият Пий ХІІ заема Светия престол. Дял от архивите, засягащ личния живот на кардиналите от 1922 насам, също остава затворен.

Съхраняван в бетонен бункер, част от крилото зад базиликата „Св. Петър“, архивът е охраняван от Швейцарската гвардия и служители на ватиканската полицейска служба. Те допълват силата на думите, пазени вътре. Тук е кореспонденцията между Ватикана и личности като Моцарт, Еразъм, Карл Велики, Волтер и Адолф Хитлер, както и молбата на Хенри VІІІ за анулиране на брака му с Катерина от Арагон; когато папа Климент VІІ я отказва, кралят все пак се развежда с жена си и скъсва връзката между Рим и Англиканската Църква.

Архивът съдържа още декрета на папа Лъв Х от 1521 за отлъчването на Мартин Лутер, препис на ръка от процеса за ерес срещу Галилей и писмо от Микеланджело, в което той се оплаква, че не му е платено за работата по Сикстинската капела.

Още една тухла в стената 

Изоставена след векове забрава, колекция ръкописи в старата част на Кайро (Фустат) е оценена по достойнство от румънски евреин в модерни времена. Якоб Сафир описва хранилището през 1874, но чак в 1896 шотландските близначки Агнес Луис и Маргарет Гибсън показват част от ръкописите на кеймбриджкия учен Соломон Шлехтер и находката се сдобива с популярност.

Скрити в стена на синагогата Бен Езра, това са над 280 000 еврейски ръкописни фрагмента от т. нар. Гениз на Кайро. По юдейския свещен закон, нито един текст, в който фигурира Божието име, не може да бъде изхвърлен. Тези, които вече не се употребяват, трябва да се съхраняват в нарочно място в синагогата или в гробище, докато не бъдат церемониално заровени. Това хранилище се нарича гениза, което на староеврейски означава „скривалище“ или „архив“.

В продължение на 1000 години еврейската общност във Фустат предава старите си документи на свещеното хранилище. Генизата на Кайро остава непокътната. А средновековните евреи почти никога не пишат, без значение дали лично писмо, или списък покупки, без да споменат Божието име. В резултат оцелява нещо като пощенска кутия с над 250 000 документа, представляващи несравним архив на живота в Египет от девети до деветнайсети век. Не съществуват други подобни записки. (Бел. ред.: документите от Генизата в Кайро съдържат и ценна информация за историята на Византия и средновековна България.)

Бен Аутуейт, ръководител на изследванията върху Генизата в Кеймбридж, обяснява колко важна е тази колекция за учените:

„Не е пресилено да кажем, че находките от Генизата ни помогнаха да пренапишем всичко, което сме знаели за евреите, Близкия Изток  и Средиземноморието в Средните векове“.

Фрагментите показват, че еврейските търговци са работели с християни и мюсюлмани; че отношението към тях в Египет е било по-толерантно, отколкото обикновено се смята; че антисемитизмът е бил по-рядко срещан. В 2013 университетските библиотеки на Оксфорд и Кеймбридж за първи път се заемат с подобен съвместен проект, финансирайки съхранението на архива от Генизата.

Давид Абулафия, автор на „Великото море: човешка история на Средиземно море“, е казал:

„Документите от Генизата в Кайро са като фар, осветяващ тъмните ъгли от историята на Средиземноморието и хвърлящ ярък лъч върху социалния, икономическия и религиозния живот на евреите не само в средновековен Египет, но и в далечни страни. Нищо не може да се сравни с тях като извор за историята от Х до ХІІ в., нито в Европа, нито в ислямския свят“.

Между редовете 

В 2013-а година холандският историк на средновековната литература Ерик Куакел пише в блога си за забележителното откритие, направено от негови студенти в Лайденския университет. Докато преглеждат подвързиите на старинни книги в библиотеката, те откриват 132 бележки, писма и сметки от неидентифициран съд от поречието на Рейн, записани върху малки късове хартия. Били са скрити в подвързията на книга, отпечатана през 1577 г.

Това не са безполезни, но свещени текстове, твърде ценни, за да бъдат просто изхвърлени, а просто ненужна хартия, употребена от книговезците. Повторната употреба на средновековни писмени текстове е редовна практика в работилниците на ранномодерните подвързвачи. Когато току-що отпечатана книга от 1577 е трябвало да бъде подвързана, книговезецът е взел 132 къса хартия от кошчето си за боклук и ги е използвал като подложка за подвързията.

Това означава, че думи, които не са били предназначени за потомството, все пак са стигнали до нас. Тези фрагменти са ценни най-вече защото толкова малки изписани текстове почти никога не оцеляват. И почти няма къде да се открият добре запазени примери за бележки от всекидневието. Дългият им път до нашата съвременност е минал през очакване да бъдат открити в подвързия от ХVІ в.

Сметките, бележките до слуги и списъците с покупки ни приближават много до средновековната реалност. Послания като тези са рядкост за историците. Това са средновековните гласове, които обикновено не чуваме, а те разказват какво се случва във всекидневието.
И колекцията може да се окаже по-голяма, отколкото се смята. С помощта на рентгенови лъчи, разработени като метод за търсене на стари етапи на композиция под повърхността на маслени картини, Куакел се опитва да изследва съдържанието на стари повързии. През октомври 2015 той започва мащабно изследване на всички старопечатни издания в Лайденската университетска библиотека.

Технологията показва хартиените късове, тоест средновековните листове, които инак може и никога да не бъдат открити, защото са скрити под плата, пергамента или друг хартиен лист в подвързията. Методът трябва да се усъвършенства още, но той вече дава резултати, които могат да се окажат скрита библиотека в библиотеката. Може да се окаже, че в подвързиите се крият хиляди ръкописни фрагменти…

Площад Славейков.