Изминаха два месеца след гласуването за "Брекзит", а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след "Брекзит", останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин. Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен "Брекзит", така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план - както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

За срещата си с Ангела Меркел и Франсоа Оланд, целяща да прокара пътя към срещата на ЕС идния месец, италианският премиер Матео Ренци избра историческото място Вентотене край бреговете на Неапол. Там тримата лидери от ЕС отдадоха почит на гроба на Алтиеро Спинели - италиански антифашистки активист, който, докато е задържан през 1941 г., започва да пише манифест за федерация от европейски държави. Написан върху парчета цигарена хартия и скрит в тънка кутия, манифестът е изнесен от затвора и разпространен сред италианската съпротива. Той е смятан за един от основополагащите документи на европейското загърбване на конфронтацията и за единство.

Тези символични жестове може би са били направени за разсейване на опасенията, че ЕС е с една опасна крачка по-близо до разпадането и резултатът от вота за "Брекзит" трудно би изненадал. Сега обаче правителствата трябва да произведат не само картина на дипломатическа хореография, но и съдържание.

Веднага след британския вот на континента имаше призиви да се даде "нов тласък" на ЕС и да се отправи "зов за събуждане". Дори бе заявено, че с излизането на британците по-нататъшната интеграция ще бъде нещо по-лесно. Но няма да е толкова лесно. "Брекзит" донесе повече, а не по-малко проблеми на ЕС - най-малкото защото целият процес на раздяла изцежда колективната енергия. Континентална Европа е разделена толкова, колкото бе и преди референдума. Франция и Италия могат да раждат идеи за финансови трансфери и амбициозни европейски инвестиционни планове за стимулиране на растежа, но вече го няма германското желание за това днес, каквото то бе преди британския вот.

Каквато и да е темата - антитероризъм, отбрана или миграция, 27-те страни от ЕС са напълно наясно, че трябва да покажат прагматизъм, а не възвишени идеали, ако искат да убедят ставащите все по-скептични гласоподаватели, че европейският проект може да роди нещо. С предстоящите ключови избори догодина във Франция и Германия и увеличаващия се натиск, упражняван от популистките движения, призивите за "повече" Европа са осъдени да вървят срещу политическите препятствия, за чието облекчаване "Брекзит" не допринесе с нищо. "По-добра" Европа звучи като добър лозунг, но, както и други лозунги като "Да си върнем контрола", никой не е в състояние да формулира точно какво означават те, нито как да ги преобразува във факти. Великобритания може би нямаше да гласува за "Брекзит", ако имаше много ясна идея какво би искала той да означава. Но ЕС също се мъчи да съчетае визията с реалността.

-----

* Коментарът е редакционен.