Болничната реформа на здравния министър Петър Москов и екипа му, в основата на която лежи Националната здравна карта, остава в сила. Това е решението на Конституционния съд по делото срещу текстове в Закона за лечебните заведения, заведено от 57 депутати от БСП и ДПС. Така регламентите от закона, че здравната каса ще има право да решава с кои болници да сключва договор, когато болничните легла в даден регион са в излишък, остават сила. Новият режим за издаване на разрешителни за болници също ще бъде прилаган. 

Решението на КС е взето с 8 гласа "за" оставането на здравната карта и текстовете от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) в сила и 4 особени мнения - от съдиите Георги Ангелов, Румен Ненков, Кети Маркова и Таня Райковска. Ангелов е и докладчик по делото.

Така резултатът между Москов и опозицията от БСП и ДПС по здравната реформа е 1:1 - Конституционният съд отмени разделянето на здравноосигурителния пакет на два пакета - основен и допълнителен, но остави в сила новите болнични правила.

РЕФОРМА НА ПОПРАВИТЕЛЕН: ДВАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПАКЕТА ВЛИЗАТ ПАК В ПАРЛАМЕНТА

В мотивите, с които КС оставя в действие здравната карта, пише следното:

"Закрилата на здравето на гражданите като публично благо чрез осигуряване на равнопоставен достъп до медицински дейности е без съмнение легитимната, конституционно дефинирана цел на ЗЛЗ. Пазарът не може да отговори на социалната потребност от справедливост при осъществяване закрилата на здравето като публично благо. Това предполага интервенция на държавата.

Предвидената с разпоредбата на чл. 34а от ЗЛЗ възможност за РЗОК (районните здравни каси - б.р.) да избират с кои лечебни заведения да сключват договори в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, не ограничава свободата на избор на пациентите относно изпълнителите на здравни услуги и не води до неравно третиране на стопанските субекти, до нарушаване на конкурентното начало и до отпадане на достатъчен мотив за инвестиции.

Според мнозинството от конституционните съдии намесата на държавата в броя на болничните легла и на това как да се изразходват парите от здравни вноски, за да имат достъп всички здравноосигурени до лечение, е не само допустима по конституция, но и нужна и социално оправдана. Съдиите казват още, че въпросната държавна намеса е ограничена, защото е предвидена възможност за актуализация на националната здравна карта. А и няма ограничения за инвестиции в болнични заведения там, където има недостиг и потребностите от здравни услуги не са задоволени.

МОЖЕ ЛИ ЗДРАВНАТА РЕФОРМА ДА ПАДНЕ В СЪДА