Първо една руса жена ке пее „Hello from the other side“ и тако ке каже как на другото лето ке го биде Брекситот. Това го е предсказала Ванга, да знаете. Ако не вярвате, прочетете в “The Sun”. Там пише, че българската предсказателка Баба била точна в 80 процента от прогнозите си. Моят български принос към изпростяването е, че съм прибавила Адел. 

Такова четиво за кои англичани е предназначено? За същите онези ли, които измислиха глагола „балканизирам“, за да съберат в една дума неразплитаемите бъркотии, които една територия може да забърка? Имали са предвид Балканите. Сега Островът какво прави – брекзитира, островитира? 

Светът може и да е оцелял, защото се е смял, но светът е на път да не оцелее по сходна причина – защото се присмива. Какво друго всъщност да правиш, като гледаш Доналд Тръмп?! И как да продължаваш да вярваш в разума на човечеството, след като в един ден всички са убедени, че Великобритания ще потвърди членството си в Европейския съюз, а на другия ден всички повтарят „Великобритания избра да излезе от ЕС, позор!“ при само един процент разлика.

ВАНГА СЪЩО БЕ ЗАМЕСЕНА В БРЕКЗИТ

Ама чакайте – Великобритания не се ли всъщност раздели по въпроса за членството си в ЕС? Тези, които не отидоха до урните, защото се довериха на брокерите, че оставането е абсолютно сигурно, ако бяха гласували – тогава какъв щеше да е резултатът? Нямаше ли тогава отново да има процент разлика, само че всички щяха да викат: „Великобритания избра да остане в Европейския съюз, браво!“ Какъв е този свят, който може застрашително да се разклати от един процент гласували в една страна? Какво го чака този свят, чието бъдеще зависи от прогнозите на брокерите и от залозите, както и от това, че в кино в далечен немски град някакъв младеж смъртоносно си демонстрирал заболяването?

Днес светът е много малък и много глупав

И се управлява от тройкаджии с тенденция към двойкаджии. 

Трудно е от този край на континента да разбираме добре защо гласуваха против Европейския съюз в другия край на континента. Ако подобен референдум се проведе у нас, резултатът ще е подобен, но по съвсем различни причини: вместо за постове в интернет Путин, ще даде пари за гласуване; невежеството ще се възрадва да забрани гей парадите; да не говорим, за онези ни сънародници, които наистина вярват, че управляващите елити на запад са илюминати с гущероиден произход, пратени да изпият кръвчицата на истинските хора. Пък и нашият проблем е в чия империя е по-изгодно да се предложим да слугуваме, докато англичаните имат други отношения с империите.

Защо обаче във Великобритания гласуваха за излизане? 

Няма да намерим отговор на този въпрос, докато гледаме на резултата като вот за излизане. Той е вот за друго – за промяна. Просто едната половина е готова да търси и работи за промяната при днешните условия, другата половина не вярва, че промяната в този формат е възможна. Това не е нищо по-различно, отколкото във всяка друга страна – всички сега правим това, търсим промяната. Въпросът е откъде ще дойде тя – от застрашените да загубят парите си богати хора или от овластените хора в политиката?

А причината да се търси промяна е, че светът стана по-лошо място. Между богатството и мизерията се отвори такава ненаситна пропаст, че вече не може да бъде запълнена по начин, който не застрашава богатите. Отворила се е паст, която е в състояние да погълне не само обичайните жертви. Хората на парите, изкарани по честен начин, знаят, че парите се движат по свои закони. Те първи усещат, когато на парите им стане тясно в установена система. Затова започват преобразуването ѝ. При социализма мекият опит за подобно преобразуване бе наречен гласност и преустройство. Той не проработи, през 1989-а дойде ред на твърдия. Такива неща винаги се правят в името на морала (в случая той бе наименуван демокрация), но всъщност промяната се случи неочаквано, бързо и необратимо в името на източните пари и на пазари за западните стоки. Върволицата от хора към Европа сега също е оня материал, който запълва огромната пропаст между богатството и бедността. 

Ето какво вижда един друг оракул, за разлика от Баба Ванга 

Наричат го Оракула от Омаха, защото безпогрешно гадае борсата. С богатство над 60 милиарда долара Уорън Бъфет живее в родната си къща, кара колата си сам, няма бодигард. Известен с обедите си, за които мераклиите да седнат на една маса с него наддават на търг. Парите от тези чудати търгове отиват за благотворителност, годишният рекорд от правото на обядваш с Бъфет е 3,5 милиона долара през 2112 г. Бъфет обеща да дари 99 процента от богатството си и така на практика лиши децата си от него.  В писмото си до Бил Гейтс, в което го осведомява за дарението си във фондацията на Гейтс, той пише: „Искам да дам на децата си достатъчно пари, за да смятат, че могат да направят всичко, но не толкова пари, че да не искат да направят нищо.“ 

Уорън Бъфет и Бил Гейтс обявиха инициативата си „Щедрото обещание“ през 2014 година. Най-кратко казано тя призовава богатите хора да завещават парите си за благотворителни цели. Досега към нея са се присъединили около 150 богати бизнесмени от 12 страни. Както се казва в подобни случаи, какво ги прихваща големите богаташи? Те са ни учудвали с не една странност и приумица, но никога с толкова скъпа. Инициативата „Щедрото обещание“ е нещо по-различно от всичко досега и мнозина се чудят какво всъщност е то.

Идеята за „Щедрото обещание“ напомня много на мек опит за промяна на капитализма. Тя получи името филантрокапитализъм. Това е новата религия и нейните евангелисти са Уорън Бъфет и Бил Гейтс. Гейтс е много умен човек. Той може и да се е заблуждавал в началото, че който не купува и не владее неговите компютърни продукти, ще бъде отречен от времето. Но постепенно е разбрал, че хората, които нямат пари за образование и за компютри, ще бъдат спасени от пространството – защото са много. Каква по-голяма грижа за собствения бизнес от грижата да се създават клиенти? 

Случайно ли е, че филантрокапитализмът се роди заедно с най-голямата криза на капитализма след Голямата депресия от 20-те години на миналия век? Във филантрокапитализма има много повече капитализъм, отколкото филантропия. И доста повече здрав разум, отколкото изглежда на пръв поглед. По много неща той прилича на гласността и преустройството, включително и по шанса да спаси в повъзстановен вид религията на свободния пазар. По света продължава да се спори може ли бинтът на филантропията да помогне на подлютените рани от огромното неравенство по света

Мексиканският милиардер Карлос Слим, който впрочем надмина Бъфет по богатство, направо отсече, че цялата тази работа изобщо не струва, защото лишава държавата от данъци и защото парите са много по-полезни, когато отиват за разкриване на работни места. И други мислят като него. Самите инициатори на „Щедрото обещание“, разбира се, твърдят, че инициативата е вдъхновена от намерението да се направи света по-добро място. Слим търси изход в намаляването на работните дни, в други държави се пробват варианти с намаляването на часовете за работа. Глупавият ни свят изобщо не забелязва, че огромната опасност, която се задава, е дефицитът на работни места. И той ще бъде толкова голям, че да се работи ще е луксозна привилегия.

В този момент да се търсят кусурите на пряката демокрация, да се кълне либерализмът и да се вини в стари грехове социализмът е увлекателно, но неработещо. И доста прилича на публикация на английски таблоид за балканска оракулка с 80 процента успеваемост. Светът чака съвсем нови решения и те очевидно не може да са кой знае колко по-различни от съчетаването на свободите на либерализма със социалното отношение на социализма. Въпросът е откъде ще дойдат – от тройкаджиите политици или от лицемерните богати?