Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

България трябва да се бори ЕС да я постави в групата страни, от които се разселват, а не в които се заселват бежанци. Това заяви днес разговор с Клуб Z евродепутатката от БСП Илиана Йотова.

"Трябва да бъдем между тези, за които европейският механизъм за солидарност действа", каза тя.

Европейската комисия предложи по-рано тази седмица схема за преразпределяне на 40 000 нелегални имигранти с право на международна закрила от Италия и Гърция в останалите страни на съюза. Великобритания, Ирландия и Дания могат да бъдат освободени от задължението да приемат част от тези имигранти въз основа на изключения в присъединителните им договори. 

За пръв път в историята на ЕС Комисията се позова на член от Договора на ЕС, според който съюзът може да вземе временни извънредни мерки, за да помогне на държави членки изправени пред "извънредно положение" заради внезапно навлизане на големи групи мигранти от страни извън него.

Брюксел преценява, че на това условие засега отговарят само Италия и Гърция, но не изключва за в бъдеще за него да се класират и други държави. Миналата година Италия е имала 277% увеличение на незаконните влизания през морската ѝ граница, а Гърция - 153%.

България е отбелязала 48% намаление за 2014 година, но за предните две години скокът в броя на нелегалните имигранти у нас е близо 500%, както сочат отчетите на Агенцията по бежанците.

Йотова и колегата ѝ от ДСБ Светослав Малинов смятат, че страната ни е в правото си да претендира поне да не приема бежанци от Италия и Гърция, ако не и да прати част от своите в другите държави от съюза.

Предложението на Комисията изисква квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите, за да бъде прието. Европейският парламент ще бъде консултиран по него. Той обаче подготвя доклад, в койтоще има предложения за законодателни иинициативи, с които Комисията би могла да излезе по темата, каза Йотова.

По думите ѝ България трябва да търси аргументи и съюзници за позицията си. Потенциално такива се очертават трите балтийски държави, Словакия и Чехия, които досега са изказали възражения по предложението, каза Йотова. Според нея по-нюансирани забележки имат Германия и Франция, които може би ще наложат промени. Твърдо против него е Унгария, недоволство изрази и Испания. По тези причини постигането на квалифицирано мнозинство изглежда проблематично.

Но и лагерът на недоволните не е единен. Всяка от цитираните държави има забележки по различни части на предложението, по различни причини и с различни аргументи.

То ще е една от темите на среща на върха на ЕС на 25 и 26 юни. Очаква се преди нея да го обсъдят вътрешните министри, които се събират в Люксембург на 15 и 16 юни.

Ключови думи

Коментари

Ами подгответе вътрешната министърка в тези две седмици как се защитава българския интерес. Желев да й прати коментара си от вчера да го наизусти. Или всичко се подготвя другаде, а тя просто ще продължи по утъпканата пътека на мадам yes...

излизане от ЕС това е начина ,но с молене поне да не приемаме още ,не става ,трябва твърда позиция ,а именно Русия е спасението ,бегайте гадни евросъюзници ,не ви щем и не сме ви искали

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.