От тази мисъл са се ръководили основателите на Федералната служба по магическите създания – депутатът Улрих Келбер и авторът на фентъзи-романи Хаген Улрих, когато през 2013 стигнали до извода, че не може вещиците, вампирите и драконите в Германия да виреят безпризорни. Всъщност става дума за обединение на група писатели в жанра фентъзи, които предпочитат действието в книгите им да не се развива непременно в Съединените щати, както е обичайно присъщо за този жанр, а на територията на Федералната република. Освен това пишат и сатира, разказва Хаген Улрих и дава следния пример: 

"Ако сухата германска бюрокрация се свърже с елементи от фентъзи, може много лесно да се стигне до определянето на срока на годност за банките с кръв за вампирите или до правилата за отглеждането на огнедишащ дракон в някой от кварталите на Бон“.

В много отношения Службата по магиите прилича на останалите – има си лого, централа, папки, служебен автомобил и сътрудници, но и разликите, разбира се, никак не са малко. Екзотичното ведомство, базирано в Бон, не е под шапката на никое министерство, подчинено било директно на депутата Якоб Мария Миршайд. Той е с 30-годишен стаж в Бундестага, но не е виждан до момента от никого. Това е още един фентъзи елемент, казва Хаген Улрих, точно този фантом да е нашият контролен орган ни се стори много подобаващо. Добавя и че в тяхната служба няма йерархия, управлява хаосът, което не е чак толкова нетипично за германските учреждения, но „магьосниците“ държат на него особено много.

Логото на Службата по магиите е съвсем като на редовите ведомства, но вместо 
федералния орел на него грее федерален дракон.

Хаген Улрих признава, че и чувството за хумор не е неприсъщо на германските учреждения – до какъвто извод е стигнал от контактите си с всякакви институции. 

"Може да звучи невероятно, но получаваме от тях информация за това, което можем да вземем на мушка, сътрудничим си даже с полицията. Покрай нашия „служебен автомобил“, който силно напомня полицейска кола, станахме много популярни сред полицаите. И наскоро те ни информираха за извършена взломна кражба в една кръвна банка в Майнц, попитаха ни дали ние не можем да поемем случая и дали можем да разясним на вампирите, че кръвните банки не са закусвалня за бързо хранене.“

Служебният автомобил на магьосниците силно напомня полицейска кола". 

Все пак как могат да се формулират целите и задачите на тази фамозна служба? Дори и фиктивна, не може да няма такива, особено щом е в Германия? На първо място е популяризирането на творбите, излезли изпод перото на обединените автори на фентъзи, които вече са към 300 души – съмишленици на основоположника Хаген Улрих. При поредния си сблъсък с клишетата от отвъдокеанските фентъзи творби, той решил да разиграе своята фабула в Германия: създал образа на един вампир-гей от Мароко, настанил го като студент в един дом в Бон и измислил историята му, която разпратил на издателствата. Едно от тях я публикувало и тя се приела така добре, че вече се пише четвъртото ѝ продължение. Постепенно Улрих открил и други автори, мислещи по същия начин, и склонни да използват местен декор, и заедно лека-полека стигнали до решението, че това трябва и да се администрира.

Междувременно има и какво да се отчете, разбирам от г-н Улрих. 

"Именно ние уредихме в правилника за прилагане на Закона за детските градини да бъде добавено това, че от децата на хомосексуални вампири не бива да се изисква да посещават католическа или друга религиозна детска градина. Това е логично – вампирите и църквата никога не са се понасяли.“ 

Улрих споделя и, че веднъж някой го попитал (както вероятно и вие се питате сега, уважаеми читатели) дали не му хлопа дъската? На немски изразът е "всичките ти чаши по местата си ли са в шкафа?" И оттогава насам изписват служебните си предписания и препоръки на чаши, които с немалък успех циркулират из останалите ведомства. Както, впрочем, и фирмените папки на Службата по магиите.

Указанията на Службата по магиите се
разпространяват на чаши

Изводът, че на Службата не ѝ липсва популярност, се натрапва от само себе си и Хаген Улрих потвърждава това. Но не крие, че се е натъквал и на негативни реакции. 

"Когато посещаваме различни изложения, се случва да се сблъскваме с фанатизирани на тема религия хора, които директно ни обвиняват в сатанизъм. Срещали сме и мюсюлмани, възмутени, че пишем в романите си за хомосексуални арабски джинове, във връзка с което ни обвиняват в богохулство. Но това е просто смешно. Ние сме писатели, а не сатанисти, които вярват в съществуването на дракони и вампири. Забавляваме се с тези митове, правим проучвания и на тази база пишем книгите си. Но току пристигат запитвания от хора, които твърде много са се задълбочили в материята, смятат се за вампири или таласъми... При това положение само можем да ги насочим към лекар.“

Хаген Улрих е автор на фентъзи, но също така е и пчелар.

Питам представителя на Службата по магиите и дали поддържат връзки със сходни организации в чужбина? Всеки може да предположи, че имаме контакти поне с училището на Хари Потър – Хогуортс, или със Службата по елфите в Исландия, споделя Улрих Хаген и разкрива, че донякъде сходна служба наистина съществува. 

"В Саудитска Арабия наистина има служба по вещерството и магиите – като поделение на религиозната полиция, но сътрудничеството се нея е изключително трудно, тъй като тя разглежда всичко в съответствие с исляма. Ние сме малко по-толерантни – по-скоро сме на мнението, че съседският вампир или дружелюбният огнедишащ дракон има своето право на съществуване.“

Не само това – от Службата по магиите сега са се впуснали и да преброяват драконите, по подобие на акциите по преброяване на птиците, които германските природозащитни организации провеждат всяка година. След появата на съобщението с призива за преброяване на драконите във фейсбук и на сайта на Службата по магиите, ежедневно пристигат между 10 и 20 снимки на всякакви дракони - от плюшени играчки до градински каменни фигури. Фотосите, немалко от които са придружени от забавни кратки историйки, участват в състезание, а победителите ще получат награди – като например чаша с предписанията за отглеждане на огнедишащ дракон.