Футболът съчини невероятната история на Славиша Йоканович

Изгоненият по телефона сърбин е на път да спечели титлата в Чемпиъншип

Жаклин Михайлов


 Във футбола е възможно абсолютно всичко. Прякото доказателството – Славиша Йоканович. През късното лято на 2013 година, роденият през 1968 година в Нови Сад 191 сантиметров дългуч се озова на стадиона в софийския квартал „Подуене”. Пристигна с впечатляваща визитка и бляскава репутация. Идвайки в София веднага демонстрира интелект и европейски манталитет. Това обаче изобщо не му помогна да се справи със закона на джунглата по който от години се придвижват нещата в „Левски” София. След по-малко от два месеца Славиша бе уволнен с телефонно обаждане на собственика Тодор Батков към тогавашния изпълнителен директор Наско Сираков. „Сърбинът да го няма в понеделник” е цитат на думите на Батков след несполучливия мач на „Левски” с „Локомотив” София. Културно и възпитано Славиша си тръгна за Мадрид, където живее семейството му, без да прави никакви скандали. Към днешна дата

„Некадърният” сърбин успя да спечели

Баснословните 100 милиона английски паунда като мениджър на „Уотфорд”. В същото време „Левски” продължава да му дължи мижавите 30 хиляди евро за неплатени заплати и неустойка по освобождаването. И дори наскоро Славиша направи поредното разсрочване на дълга за да бъде спасен лиценза на синия клуб. А защо 100 милиона – толкова получава всеки новак в Премиършип.
 Как започва тази невероятна история? След десет кръга в първенството на Чемпиъншип „Уотфорд” вече бе сменил трима мениджъри. И тримата не успяха да мелят брашно с ексцентричния собственик на клуба Джино Поцо. Първият, който се раздели с ветровития пост бе сънародника на собственика Бепе Санино. Същата съдба по-късно споделя и испанеца Оскар Гарсия, съотборник на Христо Стоичков в „Барселона”. Шотландецът Били Макнийл пък се задържа само два мача в „Уотфорд” преди да си тръгне заради разногласия с Поцо. И тогава птичето каца на рамото на добрият ни познайник Славиша Йоканович. 
 След „Левски” той работи за по-малко от месец в испанския „Еркулес” и независимо от положените усилия тимът изпада от Сегунда дивисион през юни 2014 година. Отпадането на клуба в  Терцера дивисион означава нов безработен период за сърбина. Който обаче чудодейно приключва само три месеца по-късно. И след 45- ия предпоследен кръг на второто по значимост съперничество на Острова, „Уотфорд”  води в класирането и вече е в елита, а за да остане на върха може дори да не му трябва победа в последното му срещу „Шефилд Уензди”. Славиша Йоканович не е първата връзка между „Левски” и 

Прилежащият към Лондон 

„Уотфорд”. Преди 32 години двата тима се срещнаха в турнира за купата на УЕФА. В същата година с легендарния Джон Барнс в състава и под ръководството на бъдещия треньор на Англия Питър Тейлър, „стършелите”, сензационно бяха завършили втори в Първа лига. В първия двубой на „Викаридж Роуд” гостите се бяха добрали до отличното за тях равенство 1:1.  На реванша в София „сините” започнаха вдъхновено, поведоха в резултата, изпуснаха да увеличат разликата след като пропуснаха дузпа. Пълното им превъзходство на терена обаче бе заличено от късен, изравнителен гол за гостите. В продълженията към мача англичаните стигнаха до победа с 3:1.
 Това е и най-големия европейски успех на „Уотфорд”, който по съвсем обясними причини просто защото това е единственото им участие в мачове извън Острова. А победите над немския „Кайзерслаутерн” и българския „Левски” върховете в клубната история. Славиша Йоканович влиза в историята на „Уотфорд” с още една забелижителна подробност. Той е на път да стане първия

Мениджър извел клуба до шампионска титла

На толкова високо ниво. „Уотфорд” е ставал шампион на трета и четвърта дивизия, но никога не е бил първи във втора, каквото е историческото ниво на Чемпиъншип. При предишните две промоции на „стършелите” те се класираха трети в Чемпиъншип и пробиха нагоре през баражи. Благодарение на осеммесечната работа на Йоканович те за пръв път ще стигнат до директна промоция. А това пък обнадеждава феновете, че догодина по това време клуба няма да бъде на последното 20 – то място в Премийршип, нещо което му се случи и при двата престоя през 1998-99 и 2006-07. Единственото, което не е сигурно е дали самия Йоканович ще пожелае да остане в малкия клуб от лондонското предградие. След знаменития му сезон поне доста клубове искат да го имат при себе си, а те стоят далеч по-високо в йерархията на английския футбол.
 Ето как само в рамките на 20 месеца изгонен за некадърност в Подуене стигна до върховете на световния футбол. Още един горчив урок колко далеч от нормалния футбол е нашия роден, български прототип. А изводите  остават за тези, които са способни да ги правят.