Близо половин век след написването на пиесата „Процесът срещу богомилите“ от Стефан Цанев, творбата ще бъде поставена на сцена. В навечерието на премиерата й в Народния театър драматургът разказа как е била забранена навремето, за днешните богомили и за приятелството си с дисидента Георги Марков.

„Кои са днес хората, които се опитват да възкресят духовната светлина у човека, затънал в мрака на бита, в калта на алчността, в интригите на политиката? Поетите, художниците, музикантите, артистите, хората на изкуството – това са днешните богомили, които (вярвам!) като своите предшественици ще разтърсят обществото и ще предизвикат неговия ренесанс“, казва писателят в интервю пред Ива Йолова за „Преса“.

Според Цанев именно сега е моментът за възкресението на пиесата, писана през 1969 г. – при днешната брутална алчност, морална поквара на държавници и архиереи и отчаяното безверие на народа.

Трагедията „Процесът срещу богомилите“ е написана непосредствено след Пражката пролет. „Идеята за „комунизъм с човешко лице“ не бе контрареволюция, но в очите на ортодоксалните комунисти тази идея бе опасна ерес и те се разправиха с нея по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа се разправиха с богомилската ерес“, обяснява Цанев.

Богомилството, смята той, не е разрушителна ерес, а морален коректив: „Паралелът с идеите на комунизма беше очеваден, даже се учудвам на тогавашното си нахалство. Не съм се мъчил да визирам в историческите личности този или онзи тогавашен държавник – те сами се разпознаваха в пиесата“.

„Викът ми, че човек трябва да има свободата да не изповядва задължителната вяра, налагана с насилие, да има правото да бъде еретик – този вик бе бързо задушен от тогавашната цензура“, спомня си драматургът.

Дисидентът Георги Марков е бил сред големите фенове на пиесата. По онова време двамата с Цанев били близки приятели, дори Марков бил първият читател на текста, което е отчетено и в досието на Цанев в Държавна сигурност.

В самия му край е била приложена „Беседа на Георги Марков по Радио Свободна Европа, 9 август 1978 г., 20,20 ч.“, посветена на богомилите. „Бях го слушал и преди това по радиото да говори за пиесата ми, но друго ме прободе този път: той е говорил за мен по-малко от месец преди да го прострелят в Лондон на 7 септември и това са може би последните му думи в ефир. Не знам, аз и досега не мога да се освободя от гласа му, който чувам в себе си“, разказва Цанев.

Драматургът коментира и серията двойници на цар Борил в пиесата – всеки път, когато заговорниците са решили, че са убили монарха, излиза нов Борил с репликата „Аз съм царят“. Това олицетворява, че злото е неунищожимо, тълкува Цанев.

„В живота и в историята има една убийствена непобедима повторяемост. Огледайте се: и днешният ден е пълен с бориловци, с цезари, с хитлеровци и сталинчета. И напират да излязат на сцената“, казва писателят.

Цанев разкрива и един от девизите в живота си, който фигурира като реплика в „Процесът срещу богомилите“: „Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич“.

Площад Славейков